„...Старата армия, армията на казармената дресировка, на изтезаването на войниците, остана в миналото...“

                                                                              В. И. Ленин

                                                         (Пълни събрани съчинения, т. 35, с. 269)

— Повърни. Заповядвам ти!

Младото остригано войниче притеснено се озърта в търсене на подкрепа. Взводът от също такива като него млади и остригани войници, пред чийто строй е застанало то, явно не му съчувства. Още през първата седмица от службата си бъдещите сержанти са усвоили първото желязно правило на учебната дивизия: ако един не изпълни заповед — ще си изпати взводът. А ако взводът не изпълни заповед, сержантите ще си изберат от взвода който си поискат войник и той ще си изпати заради взвода. Има да го тренират, „докато не почне да му излиза пушек от ушите“, „докато не се скапе“. И ако той вече не е в състояние да изпълнява заповедите — ще пострада отделението му. Целият цикъл ще се повтори отначало. Начините за тренировка са много: можеш да ги накараш да изкопаят окоп върху стара железобетонна плоча. Нормата е окоп в пълен профил за 30 минути. И ако не сколасат, ще ги тренираш още и ще ги наказваш. Така че, докато остриганото войниче стоеше пред строя, строят започваше да освирепява — защото знаеше какво го заплашва за неизпълняването на заповедта.

Стоях отстрани и наблюдавах действията на заместника си. На третия ден от службата си на длъжността командир на учебен взвод напълно проумях още един закон на учебната дивизия: не пречи на сержанта да работи, инак ще се наложи ти да работиш.

Старши сержантът изчака 10 секунди за солидност и изкомандва отчетливо:

— Взвод, слушай моята заповед! Редник Равдулин закъсня за строяването с 13 секунди, защото се е намирал в лавката!

Всеки войник от учебна дивизия има ежедневно 20 минути свободно време след обеда и 10 минути вечерта. Щом се измъкне от трапезарията, гладният войник хуква към Лавката, където има само една туткава продавачка. Войниците в полка са 1500 и, кажи-речи, половината, онези, които са най-гладни, се мъчат да се доберат до тезгяха. Повечето от натъпкалите се в лавката нямат възможност нито да си проправят път до тезгяха, нито да се изскубнат обратно. За закъснение в строя ги наказват жестоко, но броят на желаещите да си опитат късмета не намалява. Пита се откъде взема пари войникът, след като месечно му плащат 3 (три) рубли и 80 копейки? Работата е там, че той два-три месеца се опитва да се добере до тезгяха, ама все не сполучва. Така икономисва.

Сега и 40-те учебни взвода на полка са строени на далечния двор на военното градче, готови да пристъпят към почистване на оръжието. Офицери не се мяркат и сержантите, кой както си знае, вразумяват нарушителите. Един със „стани-легни“, втори другояче. Някои са измислили и по-завързани начини за санкциониране на нарушенията. Един взвод например тренира пълзене през минно поле. Вместо минно поле се ползва оклепаният със свински лайна стопански двор на полка.

Моят заместник, с широки нашивки на старши сержант на пагоните, е решил днес да се ограничи само с това, че нарушителят трябва публично да изповръща онова, което е изял в лавката, а по-точно казано — онова, което се е канел да изяде. Повръщането на изяденото често бива наричано в учебните дивизии с научния термин „екстракция“ по аналогия със стремителното неудържимо изхвърляне на празната гилза от затвора на танковото оръдие. Този термин сержантите употребяват и по свой адрес, например след грандиозно напиване: „Цяла нощ ме мъчиха ужасни екстракции...“

За разлика от сержантските непроизволни екстракции остриганото войниче трябва да ги изпълнява по команда, но то не е изпълнило както трябва заповедта и затова следва командата:

— Второ отделение! Наведи се! С два пръста в устата бръкни!

Първо и трето отделение с омраза и надежда очакват да разберат каква ще е тяхната участ. „Един за всички, всички за един“ — това е основополагащ възпитателен принцип.

— Отдясно! По един! ПОВЪРНИ!!!

Превивайки се в спазми и гърчове, отделението изпълнява заповедта, разтоварвайки стомасите си в напълно приемлив, срок.

— Редник Равдулин, влезте в строя! Старши сержантът се обръща уж за да си хареса място, където да разположи взвода за почистване на оръжието. В този момент Равдулин получава два тежки удара по корема от остриганите си другари. Сподавяйки напиращия провлечен стон, той се прегъва надве и се пльосва с цялото си тяло в калта.