към него

- Ще бъдете доволна, това е защото не ви познават. Едва ли, може би ще бъда унижавана, но нямам друг избор. Ако всичко върви добре, само това ще ме радва, това ще бъде малката ми радост в живота. Кажете някоя квартира? Нямам претенции за наема и условията. Знам, че сега е късно да се търси нещо по-добро, затова ще приема, каквато и дае. Учениците ангажираха всички що годе добри стаи. Иначе ще се наложи да пътувам всеки ден, а това е неприятно и измери-телно! Мисълта на Звезда заработи на бързи обороти. Нейната квартира беше хубава, но скъпа. Тя не беше в състояние да изплаща месечния наем, без да се лишава от нещо друго. Беше решила да я подели с някого, но не беше обмисляла подробностите. Затова този въпрос я смути и като на хванат на местопрестъплението виновник по лицето й се разля червенина. Под носа се показаха съвсем ситни капки роса, но тя реши да действа. Това беше може би най-добрият случай - да се опре на силно рамо, да бъде в близост с човек, в когото да чувства опора и на-дежда. Самотата я плашеше, особено от набезите на руските войници и мъже с леко поведение. Тя преглътна смущението, премисли още веднъж и почти механически, но с желание каза: Елате при мен, ще ви отстъпя една от стаите! Сама жена! Плаши ме самотата, пък и нае-мът...

Сега смущението премина в събеседника

-

-

-

-

-

-

-