Постинг
12.10.2011 20:18 -
Къде е Киро на Кирия?
Автор: antikom
Категория: Политика
Прочетен: 1925 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.10.2011 20:56
Прочетен: 1925 Коментари: 0 Гласове:
10
Последна промяна: 12.10.2011 20:56
Кой пази и кой опустошава селата ни ?
/плюс книга и песен/
Тези послания са, разбира се, съвсем първични и простовати. И са малко. Две-три на брой. Най много пет.
Ето две от тях :
1. В парламента има само лъжци, крадци, тунеядци и свине. Парламентът е кочина / по Волен Сидеров/. Той е безсмислено учреждение. Там ходят само безделници / по Бойко Борисов / В парламента има смисъл единствено моето парламентарно. Смисълът му е в това, че е мое.
2.Изборите са цирк. Имат смисъл само ако ги печели моята партия.
Всички послания на крайно деснолевите /възможен е такъв израз/ и на популистите се свеждат до едно единствено първично съждение:
„ Демокрацията нефела.
Само вождът / аз / може да оправи народа."
…
Това, че крайно деснолевите и популистки партии и вождове имат първично-простовати, че и просташки послания не е нито е някаква тайна, нито новина, нито пък явление, което би могло да учуди мислещите хора.
Това, че от десетилетие насам повечето медии в бълват същите първични послания също не учудва и не възмущава вече никого.
Все още е учудващо, че тези първично-простовати послания започнаха да се чуват редовно и така от така наречените национални медии.
Но скоро и с това ще се свикне.
Нали в България ако нещо лошо може да се случи, то непременно се случва.
Събота. Сутрешно предаване по националната телевизия. Репортаж от село Слабо Умново. Своеобразен селски чешит - мислител, който много повече се чеше, отколкото мисли, обяснява възгледите си за света, политиката, вселената и всичко останало. Според него народното събрание е кочина, в което има само тунеядци и говеда. Изборите са безсмислица и цирк. Демокрацията нефела. Народът трябва да си избере един добър Оправник, който да го Оправи. / С тънкия намек, че вече си го е избрал /.
Вметка : А защо покрай новия правопис думата Управник да не се смени с Оправник. Нали хората искат не управници, които да ги Управляват, а някой Оправен Оправник, който да ги Оправя…
Репортажът от Слабо Умново свършва. Вътре в националния телевизор слабоумната пропаганда продължава. Едно пищно русо женище, представяно ту като журналистка, ту като пиарка, ту като и двете, бълва същите дълбокомудрия като селския чешит.
Да се чуди човек защо й е трябвало да ходи на училище, да обикаля Европа, да пиарства и да се кипри по медии, след като мисловността й не може да прескочи дуварите на Слабо Умново.
Може би заради думите. Тя не нарича народното събрание кочина. Използва друга дума, която означава същото. Иначе казва, че изборите са цирк. И тук вече думата е същата. …
Водещата на сутрешния блок по БНТ кима с глава. Доволна. Защото е изразила, пресъздала и показала на широките простонародни маси какви са настроенията на широките простонародни маси. И широките простонародни маси също са доволни. Защото могат да видят по телевизора мнението на широките простонародни маси.
„ Мамо, виж ме, дават ме по телевизора…”
…
Събота ранен следобяд. Така нареченото Национално радио. Широките народни маси, се обаждат по телефона за да чуят гласа на широките простонародни маса, а първично-русолявата мисловност от БНТ се кипри, вихри, вилнее, шири, самооблащава се и се любува на самата себе си и в Българското така наречено Национално радио.
Всички тези представители на русолявата мисловност никак не си дават сметка, че всъщност обслужват крайно деснолевите и популистки партии.
И то ги обслужват безплатно. Борисов и Сидеров няма защо да се харчат за предизборна пропаганда.
…
Етническите сблъсъци в България произведоха герои и простонародни юнаци от доказани престъпници и от примитиви с кръчмаро-махленско светоусещане.
Тоест не.
Етническите сблъсъци в България не направиха герои и юнаци престъпници и махленски примитиви с махленско светоусещане.
Българските медии произведоха в герои и юнаци доказани престъпници и махленски първобитници /примитиви/.
По Битиви, пак при една руса водеща, сблъсъците в Катуница тълкува и разяснява някакъв си Сарасате, Расате, или нещо подобно. На русата женица, която го е поканила,а хич даже и въобще никак не може да й хрумне дори, че прави от един простоват махленски отворко изразител на общонационално безпокойство. Че го прави зорлем представител хиляди, а може би и на милиони българи.
„ Но хайде – казва си запознатия с българските медийни своеобразия зрител– Битиви си е като „ Плод и зеленчук” – нали на „ Плод и зеленчук” го оприличи и неговият собственик.
На следващия ден, обаче същият този отворко цъфти и връзва по „Дарик радио” – при Диана Найденова, една жена, която никой досега не е заподозрял в русолява мисловност.
Тя пък се опитва, защото е съвестна, да разобличава първобитника /примитива/ и не може да се досети, че това няма как да стане – каквото и да каже, дори само да мучи, тоя примитив /първобитник/ вече е представен в Националната медия като изразител на едно национално явление. И затова при обстоятелства той ще си създаде образ или както му викат сега – имидж на поборник за българските правдини. Ще му го създадат, тоест.
А като изразител на другото безпокойство – циганското, националните медии поканиха един циганин престъпник. Ама не престъпник в иносказателния смисъл на думата. Не престъпник като образ или метафора. Истински престъпник. Осъден. И помилван познайте от кого.
„Какво им става на тия водещи, толкова ли са тъпи, не разбират ли какви хора препоръчват ? – пита се мислещите зрители и слушатели. - Толкова ли няма в България достойни, умни, смислени, образовани, почтени и честни люде, които да обяснят причината за етническите сблъсъци и да предложат някакво решение за преодоляването им, та по медиите вършеят престъпници и махленски отворковци…”
…
„Ами толкова са тъпи” – е отговорът. Нали ако не бяха тъпи системата - българският медиен образец, българският медиен калъп тоест - щеше ги отхвърли. Да ги натири през девет сайта в десетия в някой забутан електронен сокак.
Освен ако не се свият, не се смачкат, не се сгърбят и не се сгушат. За да паснат на калъпа.
„ Страна на сгушените хора”- кой го беше казал това…
…
Истина е, че понякога в телевизиите, предимно БНТ биват канени и хора, познати от писанията си по блогове и по вестници със своята остра мисъл, с обоснованите си пристрастия, с точните си определения и със смислените си предложения. Само че като влязат в телевизора тези хора тутакси се сгушват, заоблят се, притъпяват се, стават обтекаеми, безстрастни и скучни. Може би несъзнателно се наместват в калъпа. За да не предизвикат нечия омраза. Или просташкото отмъщение русата мисловност. За да ги поканят пак.
Страна на сгушените хора.
Които иначе, когато е съвсем излишно, вдигат шумотевица и приказват за щяло и нещяло. Най-вече за нещяло. И най-вече когато няма какво да кажат.
Защото шумотевицата привличала зрители и слушатели. А те пък привличали реклами. Те ти я пазарната икономика. Според представители на русолявата мисловност. И затова – викай всякакви отворковци, престъпници, простаци и махленски умници и ги препоръчвай като народни водачи…
…
В едни напрегнати за страната ни времена българските средствата за масово осведомяване не са в състояние нито да посочат причината за трудностите на страната, нито да потърсят решения за преодоляването им. Не се досещат да потърсят отговорност от тези, които са длъжни да вземат решения. Нещо повече – медиите дори не могат да се договедят кой е длъжен да взема решения, за да му потърсят отговорност. И може би затова тези, които са длъжни да вземат решения дори не се досещат, че са длъжни да ги вземат – няма кой да ги подсети.
При което възниква нов въпрос, свързан с глупостта : „ А защо някой трябва да ги подсеща, толкова ли са тъпи, та да не могат сами да се досетят ?...”
С естественият отговор : „ Да, толкова са тъпи. Дори още повече"
От памтивека всякакви варвари са опустошавали българските села. Селата, които са се намирали в границите на днешна България, по-точно казано. Като се почне от славяните, които са подгонили траките чак към Бяло море, та се мине през българите, куманите, татарите, печенезите, узите, маджарите, власите, викингите, русите /княз Светослав/, латините, каталаните, турците и сигурно има още толкова сган за изброяване, та се стигне до…
Сещате ли се до кого?
Всички те са нападали, опустошавали, ограбвали и съсипвали селата. Защото градовете са били укрепени. За да превземеш град се иска майсторлък. Обсадни машини. Политически и военни способности и умения. То като да ревнеш „ Аре юруш, напред !” Иска се и ум.
Няма как варварски орди да превземат Цариград. Виж – беззащитните села могат да опустошат.
…
Въпросът е друг. Кой ги е пазил селата. Отговорът досега никой не се е осмели да произнесе. От тези, които го знаят разбира се. / Ако някой въобще го знае/. От страх да не бъде навикат.
През средновековието селата са били пазени преди всичко от Византийската империя. Доколкото и когато е могла да ги опази. Защото византийската империя ги и чувствала като свои. Българите и куманите – не.
И от осмивания Ивайло.
Хуни, готи, славяни, българи, кумани, татари, маджари, печенези, узи, руснаци, викинги, латини, каталани, турци и още много подобни – всички те са опустошавали балканските села.
А накрая и циганите.
През двадесети век, в епохата на компютрите цигани опустошават българските села. И я няма нито византийската империя, нито българска, която да ги защитят.
А решението не е чак пък толкова извънредно сложно.
Ако не може да има полицаи във всяко село, то може да има по един екип /отбор/ полицаи на всеки три села. Които да се задействат при всяко обаждане за нападение по снелата. И да са там където трябва примерно 20 минути след обаждането. /Нашите села са достатъчно близки едно до друго/. Ако трима полицаи не са достатъчни бива да се повика и полиция от града. До 45 минути може да дойде и полиция от града. Бива също да се помисли за общинска полиция. Или пък за селски полицай-нещо като местен шериф.
След няколко предотвратени нападения и заловени банди от цигани / или англичани, американци, българи, руснаци, евреи, арменци, помаци, нека не бъдем расисти/ ще мирнат, винаги е така.
Нямало хора, нямало пари, глупости. България е страна с една от най-многобройните полиции в Европа. И с достатъчно средства отпускани за полицията. Включително дарения.
Къде отиват тези дарения ?
Не се знае къде точно отиват. Но се знае къде точно не отиват.
Не отиват за защита на българските села от цигани / англичани, амераканци, българи, татари, печенези и подобни/.
…
Държавата би могла да свърши тази работа до три месеца или до шест месеца, ако реши да си изпълни задълженията. И ако я има.
Това би могла да свърши веднага. Първо се гаси огъня. И чак после се плещи напоително за приобщаване /интеграция/, образование и други такива мероприятия, които могат да се проточат не с десетилетия, а със столетия. Защото - добре, циганите ще се образоват и ще се замогнат след половин век. А дотогава бедните и необразованите цигани ще могат спокойно грабят и изнасилват по селата. Това ли ние е държавническото виждане?..
…
Ето един проблем, една задача, един сблъсък, едно явление, една национална грижа назована от мен. От мен - Иво Беров. И донякъде от Волен Сидеров. И от още някои живи или тревожни мозъци.
Иначе цялата шибана държава, с всичките си шибани медии, с всичките си шибани пари, с всичките си възможности, бюджети, министерства, милиарди евра и магистрали нищо не види. Нищо не заблязва. Трае си. Кюта си. Нито забелязва задачата си, нито изпълнява длъжността си, нито предлага решения.
Аз – Иво Беров, предложих едно решение. / Сидеров не предлага решения поради простата причина, че му е изгодно задачата да си остане нерешена/ Вероятно моето решение не е докрай премислено. Сигурно има и други решения.
Но държавата, на която плащат да търси решения не ги търси. Не изпълнява длъжността си.
И обезсмисля предназначението си.
…
Само че като се каже „държавата” и отговорността се размива. А пък отговорността си има имена и длъжности. Така че си трае, кюта си, не си изпълнява длъжността си, мързелува, скатава се и хитрува не държавата, а следните лица :
1.Цветан Цветанов – министър на вътрешните работи на България в правителството на Бойко Борисов.
2.Бойко Борисов – министър председател на република България.
3.Борис Велчев – главен прокурор на република България
Ето тези са овластените. Тези са отговорните. Като най-овластеният и най-отговорният / и най-виновният/ е разбира се министър-председателят на република България Бойко Борисов.
...
Цветанов е зает с предизборни кандърми. Борисов е зает с магистрали и рязане на ленти. Борис Велчев пък така се е сгушил, че никой вече не се сеща за него.
Нека го кажем още веднъж. Циганите опустошават българските села, а тия тримата си веят предизборно череслата нагоре-надолу, барат се за ушите и за другите си удове и се правят на важни.
…
А другите политици ? Тези, които не са отговорни, но са си избрали решаването на обществени задачи като занаят?
Тях също не ги безпокойте. Те сега се занимават с избори. На тях сега не им е до цигани /българи, англичани, американци/ и нападения по селата. Те си имат свои си предизборни послания. Кметски, градски, селски и общински. Макар грабежите да са тъкмо там по-общините. Кандидат-президентите пък си имат други занимания. Предизборни и общонационални.
И никой от тия кандидат-президенти, с изключение на Волен Сидеров не се досеща, че етническите сблъсъци са тъкмо общонационален проблем.
И никой не ще да вземе отношение. Да не сбърка нещо. Да не го намразят избирателите.
Което за управляващите е разбираемо. Те има какво да губят ако сбъркат. Без това да ги оправдава. Донякъде е разбираемо за тези, които според проучванията биха могли да се приближат към властта. И те има какво да губят.
Но е съвсем неразбираемо за онези, които явна няма да имат успех на тези избори. Особено за десните и особено за техния кандидат за президент Румен Христов.
Когато един политик няма какво да губи, той е длъжен да прави това, което другите не се осмеляват да направят защото ги е страх, защото са глупави или защото са безотговорни.
Политик, който не се осмелява е обречен. Или не е политик, а поставеник. Като оня дето най-вероятно щял да бъде президентът.
…
Саркози назова и определи етническите сблъсъци като национална грижа на Франция още преди да стане президент. Когато стана президент посочи възможните решения. И – о, чудо – започна да действа и да изпълнява тези решения.
Българското общество като цяло се оказа неспособно не само да търси решения на етническите си противоречия, не само да ги обсъди, но неспособно дори да ги назове дори.
Затова ги обсъждат и стават изразители на общественото мнение престъпници, махленски бабаити и крайно деснолеви политици.
А те не предлагат решения – те задълбочават сблъсъците, защото това им е изгодно.
Така че сблъсъците – все по силни и все по-жестоки тепърва предстоят. А популизмът и антидемократичните увлечения мъкнат все по-надолу.
В тази книга, пълна с хубави разкази има един най-добър. Познайте кой.
Жокери :
- Това е първият разказ
- Името на автора започва с И и продължава с Иво Беров.
Няма коментари
