Продължение на гл. 4

---

7

Малко вода, половин кутия кафе, солидна порция коняк — и на огъня. Тази варварска смес трябва дълго да се вари. Пийнеш ли, ще заскачаш като козле. Приятният аромат гъделичка ноздрите.

Сиво разсъмване. Студена мъгла. Лютив дим от огъня. Отново сме сами.

— ДС-то много ли е напакостило?

— Ти, Витя, за цялата армия ли питаш или само за разузнаването?

— И за армията, и за разузнаването.

— Много.

— Защо е станало така?

— Ние бяхме много наивни. Ние служихме на Родината, а чекистите служеха на себе си и на партията.

— Това може ли да се повтори?

— Да. Ако се окажем толкова наивни, колкото и по-рано…

Той разбърква с лъжичка конячната смес. А на мен ми се струва, че решава съдбата ми. Не напразно остана сам с мен в глухата степ. Не напразно води такива разговори. Като ми разказа за Аквариума, той ми довери съдбата си. Аз мога и да я преобърна. Защо рискува така? Сигурно в замяна иска моята собствена съдба. Съгласен съм да рискувам заедно с Кравцов и заради него. Но как да го покажа?

— Ние не трябва да им позволим това да се повтори. Трябва да сме силни заради благополучието на нашата Родина. Армията трябва да бъде не по-слаба от ДС… — Изведнъж чувствам, че точно това той и очаква от мен. — Ние не трябва да им го позволим. Монополът на чекистката власт може да задуши съветската власт…

— Но и монополът на военната власт може да унищожи съветската власт. Не се ли страхуваш от това, Викторе? — гледа ме в упор.

— Не се страхувам.

— Какво би правил на мое място? На мястото на съветските генерали и маршали?

— Бих поддържал здрав контакт с колегите си. Ако един е в опасност, всички генерали и маршали трябва да го защитят. Нужна ни е такава солидарност.

— Има такава солидарност, представи си. Тайна, разбира се. Представи си, че партията и ДС-то са решили да свалят един от нас. Как да реагират всички останали? Да стачкуват ли? Или всички да си подадат оставките?

— Мисля, че трябва да отговаряме на удара с удар. Но не по всички наши врагове, а само по най-опасните. Ако вие лично имате проблеми с местното партийно ръководство или с ДС-то, не вие трябва да се биете с тях, а всичките ви приятели от целия Съюз трябва да нанасят тайни удари по вашите врагове. И обратното, когато някой от отдалечените ви приятели е в опасност, трябва да използвате цялата си мощ за нанасянето на тайни удари по враговете му…

— Добре, Суворов, но помни, че такъв разговор никога не е бил воден. Ти просто си препил коняк и всичко това сам си си го измислил. Запомни, че е най-добре да стоиш настрана от всички тези борби, но тогава така и ще си останеш долу, в прахта. Битката за власт е жестока битка. Онзи, който я е загубил, е престъпникът. Така че по-добре е ти да ги прецакаш, отколкото да бъдеш наивен глупак. Ако живееш с вълците… А иначе ще те изядат. Но ако вече си тръгнал по този път, по-добре е да не те хванат, а хванат ли те — да не си признаваш, пък ако ще си признаваш — то да е за нещо обикновено, а не организирано. Всеки, който се бори за власт, има своя група, своя организация и никой не прощава подобно нещо на съперниците. Участието в организация е най-страшното, което може да признаеш. Това е отвратителен край за теб лично. При най-страшните изтезания е по-добре да си признаеш, че си действал сам. В противен случай изтезанията ще станат още по-страшни. А сега слушай внимателно.

Гласът му се промени рязко, както и лицето му.

— След една седмица ще заминеш като контрольор с една група за Спецназ. Ще ви спуснат с парашути над Сгороженецкия полигон. На втория ден групата ще се разпадне на две части. От този момент ти ще изчезнеш. Пътят ти е към Кишинев. Ще пътуваш само с товарни влакове. Само нощем. В Кишинев има педагогически институт. Нивото на национализъм в института е над средното. Този лозунг ще напишеш на стената.

Протяга ми листче от тънка цигарена хартия,

— Ти не знаеш молдавски, затова запомни целия текст наизуст. Сега. Опитай се да го напишеш. Още веднъж. Помни, всичко това правиш сам. Ако някъде те спрат: ти си изостанал от групата, загубил си посоката. Мъчиш се сам да се върнеш в щаба на армията без чужда помощ. Затова ще пътуваш нощно време в товарните вагони. Гледай да не заспиш. Отспивай си през деня, в гората.

— Колко големи да са буквите?

— 15–20 сантиметра ще са достатъчни, за да бъде свален председателят на молдавската ДС.

— Само с един лозунг ли?

— Случаят тук е особен. С национализма в института се борят отдавна и без успех. Вземали са най-строги мерки. Изпратиха донесение в Москва, че сега всичко е наред. Твоята работа е да докажеш, че не е така. Подозрението може да падне, разбира се, върху Одеския окръг, но одеското военно ръководство лесно ще докаже пълната си невинност. Ударът, който нанасяме, не е пряк, а е отстрани, от съседния окръг. Повтарям, действаш сам. Видял си лозунга върху парче лист хартия, който се е търкалял по улицата, научил си го наизуст и си го написал на стената, без да знаеш значението му. По-добре е да бъдеш глупак, отколкото конспиратор. Не забрави ли лозунга?

— Не.

8

Пускаха ни от три хиляди метра височина. На втория ден групата се раздели на две. Командирите на двете подгрупи знаеха, че от този момент действат самостоятелно, без висшестоящ контрол…

9

След пет дни се появих в щаба на армията. Пътят ми е към началника на разузнаването. Докладвам, че по време на ученията след разделянето на групите, е трябвало да срещна трета група, но не съм я срещнал, загубил съм ориентировка и дълго време съм търсил, правилния път, без да се възползвам от картата и от услугите на странични хора. Докладвам с лека усмивка, че задачата е изпълнена. Чисто е изпълнена.

С леко кимване той ми дава да разбера, че е схванал. Но не ми се усмихва.

10

Минаха три седмици. Следя внимателно всички публикации. Ясно е, че нито в местните, нито в централните вестници някой ще публикува нещо. Но в местните вестници може да се появи някоя статийка със заглавие „Да укрепваме пролетарския интернационализъм!“ И подобна статийка липсва…

Той сложи ръката си на рамото ми — винаги се приближава безшумно.

— Не си губи времето. Нищо няма да се случи.

— Защо?

— Защото онова, което написа на стената, няма да навреди на никого: Текстът беше съвсем неутрален.

— Защо тогава го написах на стената?

— За да съм сигурен в теб.

— През цялото време ли съм бил под наблюдение?

— Почти през цялото. Знаех маршрута ти приблизително, да не говорим за крайния му пункт. Хвърлят се десетина диверсанти за контролиране и почти всяка твоя крачка е зафиксирана. Разбира се, и контрольорите не знаят онова, което правят… Когато човек е под напрежение, могат да му хрумнат най-тъпи идеи. Трябва да бъде контролиран. Та аз те контролирах.

— Защо ми разказахте, че съм бил под ваш контрол?

— За да не ти хрумват глупави идеи и в бъдеще. Ще ти възлагам понякога подобни дреболии, но ти никога няма да си сигурен, дали отиваш на смъртен риск, или просто те проверявам — усмихна ми се широко и приятелски. — И знай, че имам толкова материал срещу теб, че във всеки момент мога да те превърна в кукла.

… Гледа ме изчаквателно, после налива по половин чаша студена водка и мълчаливо ми кима към едната чаша:

— С началника също може понякога да се пийне. Не се страхувай, не ти се натискаш да ми ставаш приятел, аз те повиках, пий.

Взех чашата, вдигнах я до нивото на очите си, усмихнах се на шефа и бавно я изпих. Водката е животворна течност. Той отново наля по половин чаша.

— Слушай, Суворов, на мен дължиш издигането си.

— Винаги ще го помня.

— Наблюдавам те отдавна й се опитвам да те разбера. Според мен ти си роден престъпник, макар и да не се досещаш за това, и да нямаш криминална закалка. Не ми възразявай, познавам хората по-добре от теб. Виждам те като на рентген. Пий.

— За ваше здраве.

— Замези си с краставичка.

— Благодаря.

Лицето му е мрачно. Изглежда, че е успял да се накваси преди идването ми. А като пийне, винаги става мрачен. Същото винаги става и с мен. Той, изглежда, отдавна го е забелязал и по някои други, почти незабележими признаци, рисува портрета ми като гледа себе си.

— Ако ти, негоднико такъв, беше попаднал при криминалните, щеше да се сработиш с тях. Щяха да те смятат за свой човек, а след няколко години щеше да имаш определен авторитет в бандата. Вземи си салам, не се притеснявай. Доставя ми се по специалното разпределение. Ти сигурно не си се и досещал за съществуването на подобни колбаси, преди да те взема при себе си. Пий…

Вече нямаше съмнение, че е изгълтал над половинка водка. И тя започваше полека-лека да действа. Вилицата в ръката му вече не беше много стабилна, но умът му е напълно изолиран от влиянието на алкохола. Говори ясно и точно, мисли също ясно и точно.

— Само едно не разбирам в теб, Суворов: ти не усещаш наслада от мъченията или го скриваш? При нас има широки възможности да се наслаждаваш на силата си. Ванка педераста можеш да мъчиш толкова, колкото ти душа иска. А ти се пазиш от тези удоволствия. Защо?

— Не изпитвам удоволствие от мъченията. Той поклати глава:

— Жалко.

— Това лошо ли е за нашата професия?

— Погледнато така, не е. В света има астрономичен брой проститутки, но само малка част от тях се наслаждават от положението си. За повечето това е много тежка физическа работа и нищо повече. Но независимо дали една проститутка си харесва работата или не, нивото й много зависи от отношението й към труда, от чувството й за отговорност, от трудолюбието й. Не е задължително да я обичаш, но навсякъде трябва да проявяваш трудолюбието си. Какво се хилиш?

— Изразът е интересен: „трудолюбива проститутка“.

— Няма какво да се смееш, ние не сме по-добри от проститутките, вършим една не много чиста работа за нечие си удоволствие и за тежкия си труд получаваме много. Ти не обичаш много професията си, но си трудолюбив и това ми е достатъчно. Наливай си сам. Налях: си.

— На вас?

— Съвсем малко ми налей. Два пръста. Стоп. А аз те повиках ето защо. Да преживееш на нашата миризлива планета можеш, само ако прегризеш гърлото на другите. Такава възможност предоставя властта. А да се задържиш на власт можеш, само ако се катериш нагоре. Много е хлъзгава. Освен това е необходима и помощ и затова всеки, катерещ се по стръмнините й нагоре, формира своя група, която върви с него до самия връх или пък лети с него в бездната. Аз те тегля нагоре, но ми е нужна и твоята помощ, каквато и да ми потрябва, дори от криминален характер да е. Когато ти подире ми се издигнеш малко по-нагоре, и ти ще си оформиш своя група и ще я теглиш след себе си, а аз ще тегля теб, мен пък — друг. А всички заедно ще подбутваме нагоре нашия главен лидер.

Изведнъж ме сграбчи за яката:

— Предадеш ли ме, ще съжалиш!

— Няма да ви предам!

— Знам — очите му са мрачни. — Можеш да предаваш, когото си искаш, дори и Съветската родина, но не и мен. Да не си посмял да го помислиш. Но ти не го и мислиш. Знам го, по сатанинските ти очи го виждам. Допивай и да тръгваме. Вече е късно. Утре ще дойдеш на работа в 7,00 и за 9,00 ще подготвиш всичките си документи за предаване. Аз съм назначен за началник на разузнавателното управление на Прикарпатския военен окръг. Там, в управлението, изтеглям й отбора си. Вземам, разбира се, не всички и не наведнъж. Някои ще изтегля по-късно. Но ти идваш с мен веднага. Цени го.

11

Не знам какво ми става. Нещо не е наред. Събуждам се нощем и дълго гледам към тавана. Ако ме бяха изпратили някъде да умра за нечии интереси, щях да стана герой. Не ми е жал да дам живота си, а и съвсем не ми е притрябвал. Вземайте го, комуто трябва! Вземайте го де! Пропадам в кратък, тревожен сън. И дяволи ме носят нанякъде. Отлитам нависоко-нависоко. По-далеч от Кравцов. От Спецназ. От жестоката борба. Готов съм да се боря. Готов съм да прегризвам гърла. Но защо е всичко това? Битката за власт съвсем не е битка за Родината. А битката за Родината, ще даде ли тя утеха на душата ми? Вече защитавах твоите, Родино, интереси в Чехословакия. Неприятна задача, да си кажем правата. Отлитам все по-нагоре и по-нагоре. От недосегаемата звъняща височина гледам към нещастната си Родина-майка. Ти си тежко болна. Не знам от какво. Може би от бяс? Може шизофрения да е? Не зная как да ти помогна. Трябва да убия някого, но не знам кого. Къде летя аз? Може би към Бога? Няма Бог! А може би все пак към Бога? Господи, помогни ми!

                                                         ..........................................................................
                                                                         Следва продължение

Като остана малко по свободна ще ги изчета - интересно ми е! Приятна вечер!

И съответното нетърпение! :-)))
Успех!