На 12 февруарий преди 64 години се приема "Наредба-законъ за правописа".

     Отъ азбуката се изтръгватъ буквитѣ: "ѣ" -двойно е и "ѫ" - изразители на единството между източнитѣ и западнитѣ български говори и на връзката съ старобългарския езикъ. Погромѫтъ върху българския правописъ не се извършва веднага следъ комунистическия превратъ на 9. IX. 1944г. Най-напредъ се пристѫпва къмъ обработка на обшщественото мнение. Като пръвъ комунистически проповѣдникъ на погрома се изстѫпва "езиковедецътъ" доц. д-ръ Вл. Георгиевъ. Въ в. "Дѫга" (20, 21, 22 и 25. IX. 1944 г.) се появяватъ статиитѣ му: "Защо фонетиченъ правописъ?", "Колко струва еръ голѣмъ на България?", "Народно правителство-народенъ правописъ" и др. Властьта се стреми да придаде законосъобразенъ видъ на правописния погромъ. Прѣзъ октомврий 1944 г. е назначена комисия, която да подготви проектъ (!) за "правописъ". Председатѣлъ става писательтъ Димитъръ Николов-Осининъ, директоръ на висшето образование и на културнитѣ институти при Министерството на народното просвещение. Въ комисията влизатъ лица все вещи, но не все честни!...
     Пръвъ възстава (!) срещу готвения погромъ единъ отъ членоветѣ на комисията-писательтъ Константинъ Петкановъ, директоръ на културата въ Министерството на информацията и изкуствата (!) (1944-1947). Въ в. "Миръ" (26. Хъ. 1944г.) излиза статията му "Правописътъ". Впечатлѣватъ словесата (!): "Правописътъ е една културна традиция, която подлежи само на усъвършенсвуване, но не и на опростяване... Българскиятъ езикъ е баща на славянскитѣ езици и затоватъ той на всѣка цена трѣбва да запази връзката си съ (!) старобългарския езикъ..."
     В обработката на общественото мнение се включва и "народниятъ" регентъ Тодоръ Павловъ. Въ в. "Отечественъ Фронтъ" (30. Х. 1944 г.) излиза статията му "За правописната реформа". Подъ лъжеимето "проф. д-ръ Ф. Гроздановъ" властодържецътъ постановява: "Най-сетне трѣбва дебело да се подчертае, че нѣма никави сѣриозни основания правописната реформа да се бави още дълго... Следователно опредѣлената намѣса на компетентнитѣ срѣди и на властьта е безусловно възможна и наложителна. Обратното твърдение би било решително антинаучно, антикултурно и направо реакционно".
     В статията си "Антинаучно, антикултурно и реакционно" (в. "Изгрѣвъ", 17. ХII. 1944 г.) Константинъ Петкановъ оборва съкрушително властодържеца-комунисть: "Реакционно е да изнасилвашъ езика, за да го пригодишъ къмъ вкуса на неграмотнитѣ... Културно е само онова, което е една стѫпка напредъ и което споява, а не разединява..."
     С извършения отъ комунистическата власть, погромъ надъ Българския правописъ и просвета на отечеството ни бе нанесенъ съкрушителенъ ударъ, който спокойно можемъ да наречемъ: "Национална културна катастрофа".

                                                                                                                             Ратникъ



*******************************************


 Източник: http://monarchism.blog.bg/politika/2011/08/09/pogromyty-nady-bylgarskiia-pravopisy.798941

Може би са малко живите хора, учили и използвали стария стил. В близките години излезе една книга на Христо Танев (и колектив) - "Аз-ът на българите и националните символи", която дава много добро обяснение на всички случващи се в страната ни събития:
http://vaseto.info/books/57.pdf

Поздравления за постинга!