Печален е краят на вожда на БКП и държавата Вълко Червенков. Като зет на Георги Димитров след смъртта му на 2 юли 1949 г. и след последвалата кончина на Васил Коларов на 23 януари 1950 г. той е безспорният и пълновластен лидер на управляващата партия и на България.
      Не се ориентира добре след като умира “вождът на цялото прогресивно човечество” Сталин на 5 март 1953 г., въпреки че ръководи родната делегация на погребението му на 9 март. Червенков е с безспорен авторитет в БКП, но е твърд и неповратлив ръководител. Липсва му мобилността и безскрупулната демагогия на издигнатия лично от него на 4 март 1954 г. за първи секретар на БКП Тодор Живков. С Живков са неразделни и за миг не може да допусне, че точно той ще му забие ножа в гърба.
      Вълко Червенков трупа черни точки и пред новия ръководител на СССР Никита Хрушчов. Помолен от него на 18 август 1955 г. да критикува кървавото управление на Сталин, той се оправдава непохватно, че е прекалено малък за да критикува такъв гигант. Върхът на неговия наивитет е присъствието му на 20 конгрес на КПСС.

На 25 февруари 1956 г. той слуша вкаменен разкритията на Хрушчов и суровите му критики за престъпленията на Сталин, а в същото време в София заместникът му Живков със съветския посланик Юрий Приходков подготвя неговото сваляне.
      Преди прословутия Априлски пленум (2 - 6 април 1956 г.) Политбюро на ЦК на БКП се среща в Москва с Хрушчов.
По спомените на потърпевшия Червенков “Срещата изглеждаше като наставническо нравоучение, като грубовато кастрене на първолачета от страна на строгия и безпощаден, но сам не безпогрешен учител.”
      Вълко Червенков е шокиран, че в Москва е в пълна изолация и от съветските меродавни фактори, и от българските си колеги. На всичкото отгоре Хрушчов разиграва плоско и просташко шоу. Пита българските си колеги кой ще прочете доклада, правейки се на приятно разсеян. Мигновено скача Живков и заявява, че мнозинството на Политбюро му е поръчало той да изнесе доклада. Това е началото на края.
     След изложението на Живков “думата беше дадена на мен, не вече като на отговорен за работите в ЦК, а като обвиняем за разпространението на култа към Сталин и заедно с това на култа към моята персона.”
      На Априлския пленум Червенков е свален от лидерския пост в БКП,на който наследява Васил Коларов, но все пак запазва значителни властови позиции - той е главен секретар на ОФ до 1 февруари 1957 г., просветен министър от 1 февруари 1957 до 9 юни 1958 г. и зам. - председател на МС до 9 декември 1961 г. Присъствието му във власта до голяма степен се дължи на оцеляването на министър - председателя Антон Югов, останал такъв до 27 ноември 1962 г.

Тодор Живков забавя, но не забравя. Особено обидите. През 1947 г. членът на политбюро на ЦК на БКП и депутат Вълко Червенков нарича колегата си Живков “един празен дърдорко.” 14 години по-късно - веднага след като приключва на 31 октомври 1961 г. XXII конгрес на КПСС, на 28 и 29 ноември се провежда пленум на ЦК на БКП за “запознаване с работата на XXII конгрес на КПСС и поуките от него за БКП.” Ударът е фронтално насочен срещу Червенков като българския аналог на Сталин.
        Като опитен въжеиграч и прагматик Тодор Живков признава, че “сталинистите в партията са били силни и не е могъл да ги отстрани през 1956 г.”,стоварвайки върху отстранените си опоненти - Йонко Панов, Добри Терпешев и Вълко Червенков всички допуснати и от него грешки - за бедността в селото, за забавената индустриализация, за безкритичното ползване на китайския опит за Големия скок у нас, започнал на 11 ноември 1958 г.
      Идва ред и на унищожителната Живкова преценка за Вълко Червенков, формулирана на 29 ноември 1961 г. - “Другарят Червенков като организатор е безпомощен. Той няма необходимия опит, необходимата практическа подготовка, навици и подход. Нашата партия отблизо и непосредствено той не познава. Не е участвал в класовата борба в нащата страна. Той не е минал през грубата, но полезна школа на живия живот… Вярно е, че другарят Червенков е културен човек, човек със знания… Въпреки това, обаче, другарят Червенков не може да бъде теоретик… Теорията в никакъв случай не може да се разработва кабинетно, откъснато от практиката, без да се познава действителността.”
      Логично, след такава присъда Червенков повече няма да бъде нито депутат, нито заместник министър-председател.
Последният удар срещу него Живков нанася година по-късно.
На 3 и 4 ноември 1962 г. на заседание на политбюро и на ЦК на БКП Тодор Живков “се сеща” за “грубите извращения в органите на Държавна сигурност и за погазване законността в нашата страна” и набързо предлага Червенков да бъде изключен от редовете на БКП.
       Предложението му веднага е прието. Ще минат 7 години. На 19 май 1969 г. правешкият хитрец ще предложи Вълко Червенков да се върне в редовете на БКП с прнизнаване на непрекъснатия му партиен стаж. Какъв милостив жест от страна на едноличния ни управник!… Той правилно е преценил, че за него поставеният под домашен арест Червенков не представлява никаква опасност, и че до смъртта му остават броени години. Вълко Червенков почива на 21 октомври 1980 г. Погребан е тихомълком, като за смъртта му официозната преса излиза с кратки съобщения.