На Народна Република България. Няма престъпление, което комунистите да не посмеят да извършат.

      Из "Специален бюлетин на ДС"

"23.IV.1946 г., 9.50 часа. Отец Антоний казва на Лалио от Куриловския манастир, че е получена телеграма от отец Калистрати. В нея последния питал какво да прави, понеже днес бил получил Министерско постановление, според което Царя щял да бъде изваден от Рилския манастир. Днес щяла да пристигне делегацията, която щяла да вади тялото и Калистрати не знаел дали да се съпротивлява или да ги остави. Отец Антоний смята, че нямало смисъл да се съпротивлява на министерско постановление.

10.45 часа. Отец Антоний говори с Манол (последния в манастира в Курило). Манол поръча на отец Антоний да каже на Калистрати, че чисто и просто не е могъл да намери Екзарха и без разрешението на Светий синод никой няма право да се докосне до гроба. Антоний казва, че тачел царя повече от друг, но не знае дали ще успеят. Да не би само да навлекат умразата на правителството.

11.00 часа. Отец Антоний съобщи на Калистрати - Рилския манастир да държи на това, че няма разрешение от Светия синод, да бъде внимателен обаче и да не рита срещу ръжена, защото това е официална власт. Калистрати казва, че не е никаква официална, а мирска власт, на която той няма да позволи да се докосне до костите на царя."

 ИЗВАДКА ОТ ПРОТОКОЛ НА 38-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

171 заседание София, петък, 11 септември 1998 г. Открито в 9,05 ч.     Председателствали: председателят Йордан Соколов и заместник-председателят Иван Куртев....

Има думата народният представител Лъчезар Тошев да развие своето питане относно местонахождението и съдбата на тленните останки на Цар Борис III.

 ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Господин министре, както Ви е известно, след преврата на 9 септември 1944 г., а и с помощта на Съветската армия, в България беше установен комунистически режим. През времето на този режим тоталитарната репресивна машина извърши много престъпления и позорни деяния. Едно от тях е поругаването на гроба на Цар Борис III. Комунистите смятаха, че като унищожат гроба на царя, ще го потопят в забрава и ще унищожат и неговата популярност сред народа, от която явно се страхуваха.

     Както е известно, първоначално тялото на царя е пренесено от Рилския манастир в парка на двореца “Враня”, където е построен специален параклис. След заминаването на царското семейство в изгнание, по заповед на генерал Гръбчев тялото е извадено и най-вероятно заровено някъде в околностите на Враня, а параклисът е бил взривен.

     Трябва да отбележим, че поругаването на гроба на царя е извършено и по внушение от Москва, но това не намалява позора на извършителите...

След началото на демократичните промени беше създаден комитет, който се занимава известно време с въпроса за издирването на тленните останки на Цар Борис. Беше открито само сърцето на царя, което през 1993 г. погребахме в Светата Рилска обител и днес е единственото място, където в преклонение пред делото му може да се сложи цвете и да се запали свещ. Тогавашните ръководители на МВР не пожелаха да хвърлят светлина върху въпроса за съдбата на тленните останки на Цар Борис. Но българският народ има право да погребе по християнски своя владетел, а семейството му също има това право, което не се отказва на всеки човек.

Моля да отговорите пред Народното събрание: каква е съдбата и къде е местонахождението на тленните останки на обозепочившия ни Цар Борис III според данните, съхранявани в МВР?

 МИНИСТЪР БОГОМИЛ БОНЕВ: Господин председател, дами и господа народни представители... Ако знаех каква е съдбата на тленните останки, отдавна да съм я казал. Просто проверката, която направихме във всички информационни фондове, в служба “Информация и архив” на МВР, и то след като прегледахме наличните архивни документи за царската фамилия. Информация, свързана с местонахождението и съдбата на тленните останки, не беше намерена. След това изпратихме писмо до Националната служба за охрана евентуално в техния архив дали не се съхранява нещо. С писмо от 3.09. НСО ни уведомява, че такава информация не е открита.

  Това е съдържанието на фондовете в момента. И това е съдържанието всъщност и на питането на въпроса Ви, защото, ако трябва да се прави разследване, това е вече съвсем друга материя, съвсем друга тема. Но вътре в архивите няма нищо.

    Тленните останки на Борис III са изгорени!

     Работници под командата на Мирчо Спасов и Димитър Гръбчев изкопали ковчега с тялото на монарха.

От в. „Ретро" - Харизан Харизанов, бивш техник озеленител от резиденциите „Врана" и „Бояна", работил дълги години в така наречените „Особени имоти"-звено от бившето УБО (Управлението за безопасност и охрана). След уволнението си от казармата, на 17 март 1954 г., Харизанов постъпва на работа в двореца „Врана", тогавашна резиденция на министър-председателя и генерален секретар на БКП Вълко Червенков. Години наред - чак до 1964 г., той отговаря за парка и озеленяването на двореца, днешен дом на бившия премиер Симеон Сакскобургготски.

 Какви бяха вашите задължения във „Врана", г-н Харизанов?

     - Заедно с колегите ми се грижехме за парка към двореца. Когато постъпих на работа, стопанин на резиденцията беше Вълко Червенков - там той живееше със семейството си. Запомнил съм го как се разхожда с дебел бастун из алеите на парка - той беше строг и мълчалив - никак не обичаше да се среща с нас, работниците по озеленяването. Веднъж бай Вълко видя паднали листа от чинар в шадравана пред двореца - направи забележка на охраната. Веднага едно от моите момичета градинарки, както си беше с литак (носията й от Радомирско), влезе в шадравана и обра листата. Паркът се охраняваше много здраво от създаденото вече УБО. След това Червенков се изнесе от "Врана" и отиде да живее в национализираната вила на бившия банкер Атанас Буров, която се води днес вила №5 в района на резиденция "Бояна".

 Кои други известни личности идваха във "Врана"?

       - След 1955 г. резиденцията се използваше главно за настаняването на чужди гости и делегации. През времето, когато дворецът беше свободен от гости, на почивка тук пристигаше съпругата на Георги Димитров -баба Роза (така й викахме ние от персонала на „Врана"). Роза Димитрова винаги беше със сина си Бойко и едно корейско момиченце, което бяха осиновили.

       - В парка на двореца е бил параклисът с погребаното тяло на Борис III? Как се стигна до разрушаването му и каква е съдбата на тленните останки на царя?

       - Когато аз постъпих на работа в стопанството на „Врана", параклисът вече бе разрушен и през пролетта на 1954 г. се разчистваха неговите останки, а мястото бе затревено.

Години по-късно един мой бивш колега ми разкри тайната на това злодеяние. През 1953 г. е било решено от правителството тленните останки на царя да се премахнат. Задачата се възлага на току-що назначения началник на УБО полк. Димитър Гръбчев и друг известен офицер от МВР - полк. Мирчо Спасов. След Априлския пленум през 1956 г. и двамата станаха генерали. Изпълнението на заповедта се е забавило и чак през лютата зима на 1953-та е бил извикан бомбаджия - някой си капитан Димитров, за да разруши царския параклис. А за разкопаването на гроба и изваждането на ковчега били подбрани няколко души от парковите работници.

Когато вадили саркофага на Борис, всичко било подгизнало във вода - от късните есенни дъждове, а и паркът на "Врана" е мочурлив, защото река Искър е близко.

Единият край на ковчега опрял в основите на параклиса и не искал да мръдне. Извикали на помощ каруцаря от стопанството - той завързал със здрави въжета ковчега за каруцата, катърите задърпали и успели да го измъкнат. В това време капакът на ковчега изхвръкнал настрани - работниците видели, че тялото на царя е запазено, но от водата малко подпухнало и миришело силно. Досетили се, че царят е бил балсамиран преди погребението.

Операцията била наблюдавана от началниците на държавна сигурност - те се приближили да видят какво има в ковчега, но силната миризма ги накарала да се отдалечат. За да продължи събарянето на параклиса, началниците заповядали ковчега с царското тяло да Се изнесе на 50-60 м настрани, близо до алпинеума. Това е до т.нар. къщичка на Георги Димитров - разправяха, че той обичал да си почива там. Започнало да се стъмва и така приключил първият ден на "гробарите" - работниците си тръгнали за къщи след строга заповед да не разказват нищо - нито на колегите си, нито на жените си.

 А какво се случило после?

     - На другата сутрин, когато дошли на работа, парковите работници се изненадали, че ковчегът с тялото на царя стои още на същото място, където го оставили. Наоколо се мяркали хора от УБО. В този момент пристигнал един лекотоварен пикап "Мерцедес" - от него слязъл важен „шофьор", когото работниците не познавали. Направило им впечатление, че всички от охраната се отнасят със страхопочитание към "шофьора". Непознатият се приближил до ковчега, но силната миризма на разложеното царско тяло го накарала да се върне. Известно време охраната и "шофорът" се съвещавали какво да правят. Накрая решили някой да изтича до двореца и да донесе каквито намери парфюми, одеколони, с които да неутрализират вонята.

След като напръскали царския ковчег, заповядали на работниците да го натоварят в мерцедеса. "Шофьорът" седнал зад волана и отпрашил към София. По думите на моя колега, чието име съм се заклел да пазя в тайна, тялото на царя е било кремирано още същия ден, т.е. изгорено.

Какво ви кара да вярвате, че разказаната версия от вашия колега от "Врана" е правдоподобна?

     - Вече съм сигурен в това колегата, който ми разказа тази история, я пазеше в тайна десетилетия наред. Страхуваше се, защото истината за съдбата на царските тленни останки можеше да му обърне живота. Освен това и много от официалните историци смятат, че „тленните останки са натоварени на камион и откарани в неизвестна посока". Може би това развитие на нещата е по-добро за покойника. С кремирането (изгарянето) на тленните останки на цар Борис III той намери вечен покой. Бог да го прости, вечна му памет.

 Нашето мнение е, че на комунистическите историографи, архивисти и архиви не трябва да се вярва.
Кажете ни, що за хора са тези, които са извършили описаното по-горе? Що за хора са тези, които няма да кажат на близките им, къде са погребани техните роднини?

А що за "човек " ще е синът на същият този монарх, който половин век след това властваше заедно с наследниците на убийците на баща си?

Ладо, не ме карай да използвом .... спициални думи за него.

поругаването на гроб Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
НАПРАВЛИ СА ГО ХОРА- ОТМЪСТИТЕЛНИ, ЗА ДЕТО СА ОТРЯЗАЛИ ГЛАВИТЕ НА ТЕХНИ БРАТЯ, СЕСТРИ- ХОРА, БЪЛГАРИ...
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ Е ДА СЕ ПОРУГАВАТ ГРОБОВЕТЕ, ДА СЕ УБИВАТ ХОРА БЕЗ СЪД И ПРИСЪДА, ДА СЕ СЪДЯТ ЕДНИ, А ДРУГИ ПРЕСТЪПНИЦИ ДА СЕ ИЗДИГАТ В ГЕРОИ
ОТ 1918 ГОДИНА ДО ДНЕС ТОВА САМО ПРАВМ- ОБВИНЕНИЯ, А...ТРЯБВА ДА СПРЕМ, ДА СЕ ПОГОДИМ И НАПРЕД ДА ВЪРВИМ... НЕ МОЖЕМ ДА ГО НАПРАВИМ
ТРЯБВА НИ НАЦИОНАЛНО ПОМИРЕНИЕ ПРЕД ВСИЧКИ ГРОБОВЕ НА БЪЛГАРИ И СДС ПРОПУСНА ДА ГО НАПРАВИ, КАКТО И ДА ОТВОРИ ДОСИЕТАТА НА ФАШИЗМА И КОМУНИЗМА- ПОМНИТЕ ЛИ, ЧЕ ГЕО МИЛЕВ Е УДОШЕН, КАКТО И МНОГО ДРУГИ БЪЛГАРИ

Кретен нещастен, можеш да простиш на този, който е осъзнал престъплението си, и който е казал поне: Съжалявам! Но как може някой да предлага помирение с убийците - за да продължат да убиват и да смятат, че имат право да го правят. Между извергите удушили Гео Милев и тези избивали без съд и присъда няма никаква разлика. На 9.9.1944 година създават заедно така нареченот ОФ правителство, което да обслужва съветската окупация. Убийците още тогава постигат "национално помирение" помежду си, за да продължат да убиват. Министър председателя им Кимон Георгиев е човек участвал и в трите престъпни преврата, а зет му Гиньо Ганев, зам председател на ОФ при Живков, до скоро ни беше омбудсман. Симеон е най-отвратителната гадина - продал паметта на баща си срещу гори и имоти - човек без чест. Как ще се помири с Борис Трети на онзи свят не знам, но българския народ не трябва никога да се помири с него. Само мръсник може да иска помирение между доброто и злото. Така злото никога няма да свърши . Ще съществува вечно заради такива умиротворители.