Постинг
16.09.2010 09:25 -
СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА РЕЛИГИЯ
Автор: antikom
Категория: Политика
Прочетен: 1553 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2010 09:26
Прочетен: 1553 Коментари: 1 Гласове:
10
Последна промяна: 16.09.2010 09:26
Ако не съм социалист, то е главно поради това, че огромната част от социалистите се явяват носители и разпространители на най-опасният провал на мисълта който, благодарение на тяхната политическа активност, превишава размерите на вирусна пандемия. Характерно за този провал на мисълта е предотвратяване на мисленето върху неудобни факти с обяснението, че тези факти са идеологическа приумица за удобство на някой тарикат като тях, чиито приумици имат не по-голямо право на съществуване от техните собствени удобни идеологически приумици. Това е обаче трактовка на настоящия социализъм с човешко лице и контингент от мили активисти и активистки, каквито за злощастие, няколко предишни поколения не можаха да дочакат.
В основата на социалистическото мислене стои дълбоко вкоренената вяра, че “светът се върти около лъжата”, и лъжата е единствения път към просперитета. Идеята обаче не е социалистическа, защото, като индивидуално убеждение, присъства в човешкото битие вероятно от самото му възникване, и днес няма области в политическия спектър, които да са имунизирани срещу нея. Проблемът обаче с тази идея се е увеличил неимоверно, след като е намерила радушен прием и удобно убежище при социалистите, които полагат неуморни усилия да обединят индивидуалните й нелегални прояви в организирано открито поклоничество. През XIX – ти век, сравнително новият масов култ привлича общественото внимание с претенцията, че е базиран на научно откритие на Маркс и Енгелс, през XX – ти век е прокламиран за най-великото научно откритие на всички времена и е превърнат в държавна политика, насочена към премахване на неравенството, чрез всички възможни мерки включително, чрез физическа ликвидация на несъгласните.
За разлика от традиционните религии, култът не обещаваше вечен живот, нито изисквше страдания за постигането му, обратното – “само” един живот, но прекрасен, а наукообразността му прогнозираше “общество на всеобщото благоденствие”, в което “благата ще потекат като пълноводни реки от мед и мляко”.
“Великото научно откритие” за революцията като “естественоисторически” неизбежен процес, на който “само” трябва да се помогне с въоръжено насилие, тероризъм и саботажи на държавната власт, доведе до ликвидиране на исторически формиралите се върхове в обществена йерархия, като по необходимост подмени държавническото им самочувствие със селската и пролетарска непохватност и хитрост на приемниците им, които доскоро водеха война на живот и смърт с държавата. Резултата беше милиони човешки жертви и поколения, обречени на материална и духовна мизерия.
Освен с “научността” си, социалистическият култ към лъжата се отличава и с това, че е лишен от ценностни ориентири. Макар понякога да твърди обратното и да взема активно отношение към ценности като вяра в Бог, идеи, добродетели, жертвоготовност, съпричастност, той влага незначителен смисъл в тази понятия, главно такъв, който да ги дискредитира в тяхната истинска същност. Вярата в Бог е свел до осигуряване на кръщелно свидетелство и минаване покрай някоя църква по празник, а добродетелите – до убеждението, че жертвите на комунизма са си получили “справедливото” възмездие. Същността не го интересува изобщо, затова типичният социалист е готов да губи дни и да игноририра всичко останало, за да изтъква маргинални доказателства, като паленето на свещ за вяра, или отдавна наказани престъпления като оправдание за извършване или омаловажаване на скорошни, или настоящи беззакония.
На същото се дължи и типичната невъзможност за постигане на съгласие със социалист, независимо от фактите защото, пред фактите и Бог замълчава, но социалиста – никога. Да признае, че управлението му не е успяло да реализира енергията на мощната десетметрова инвестиционна вълна, която издигна почти всички останали новоприети страни в ЕС, на метри с сравнение със сантиметрите у нас, е равносилно да се съгласи, че комунизма е претърпял позорен провал поради своята логическа несъстоятелност и ориентация към низките човешки страсти. На същото се дължи и това, че да определи едно “доказателство” хиляда пъти по-голямо или по-малко от действителното, за него това е несъществено, ако ще и цял ден да си му сочил нелепостта, той да ти е отговарял цял ден, че стойността е вярна до последната цифричка, да е изписвал цифрата и словом, за да я подчертае и впечатли неинформираните още повече. Изгубено време, защото той не иска да признае, и така сам приема, че да сгрешиш 1000 пъти в непоколебимите си уверения и да пропуснеш три нули е почти едно и също, особено, ако те хванат... а тогава -вари го, печи го, все тая...
Днес, две десетилетия след банкрута на световната социалистическа система, гонителите на религията, които уверяваха, че Исус е само една измислица, сами измислят легенди и всячески се опитват да превърнат в религия личната си вяра, че по времето на социализма всички сме се радвали на завидно благополучие и култура. Някогашните пропагандни успехи на социализма бледнеят пред днешната соц-пропаганда в изграждането на тази нова религия, както бледнеят жертвите на средновековната инквизиция пред мащабността на жертвите на социализма и комунизма.
-------------------------------------------
Източник: http://vmir.blog.bg/
Следващ постинг
Предишен постинг
