Постинг
25.12.2013 15:12 -
Великите Български Коледи!
Автор: antikom
Категория: История
Прочетен: 3023 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.12.2013 21:45
Прочетен: 3023 Коментари: 0 Гласове:
13
Последна промяна: 25.12.2013 21:45
___________________________________________________________________________________________________________
През декември 1917 г. на Дойранските позиции, малко преди Коледа, при командващия 9-та плевенска дивизия Генерал Владимир Вазов идват местни Български войници.
"Сакаме да си одим за Божик в Преспа, да ни пустиш!" - молят бойците генерала, чиято заръката преди всеки бой с врага се знае от всеки: Додето виждат очита на Вазов дотам требе да го завземем.
"Как ще сколасате с 5 дни отпуск, момчета. Трен няма, 60-70 км. ще ги вземете за по 2 дни на отиване и връщане и остава един Божи ден да целунете децата си." - пита ги генералът.
Те чакат, а той с тънка усмивка им предлага:
"Хванете в плен английски офицер, тогаз - от мене 20 дни, от царя - 10, и ето ви го цял месец при булките."
Бойците козируват като при заповед и напускат.
На 23-ти вечерта седмина Български войника, без да обадят никому, тръгват в снежната буря към вражеските позиции.
Между тях са: Евтим Димитров и Сотир Марков от село Претор, Александър Босилков от село Янковец. Води ги подофицерът Христо Гулев от село Арвати, Преспанско - подвойвода от Илинденската завера.
Облечени в бели ризи, те прерязват с ножици тройните телени мрежи, преминават фронтовата линия и се промъкват зад вражи бункер.
Гулев сваля с приклад часовия и нахълтват вътре.
Единадесет пияни британски офицери падат в плен. Обличат ги и тях в бели ризи, и ги мъкнат 7 км. с вързани ръце до щаба на генерал Вазов в село Фурка.
Офицер от караула спира с изваден пищов тумбата:
"Парола!"
Гулев раздира бялата риза на един пленник, за да се види сюртука му:
"Това стига ли?"
"Стига!" - невярващ на очите си продумва офицерът и събужда генерал Вазов ...
Имало е такива славни и още по-славни Български Коледи.
(благодарение на Валентин Кючуков)
____________________________________________________________________________________________________________
През декември 1917 г. на Дойранските позиции, малко преди Коледа, при командващия 9-та плевенска дивизия Генерал Владимир Вазов идват местни Български войници.
"Сакаме да си одим за Божик в Преспа, да ни пустиш!" - молят бойците генерала, чиято заръката преди всеки бой с врага се знае от всеки: Додето виждат очита на Вазов дотам требе да го завземем.
"Как ще сколасате с 5 дни отпуск, момчета. Трен няма, 60-70 км. ще ги вземете за по 2 дни на отиване и връщане и остава един Божи ден да целунете децата си." - пита ги генералът.
Те чакат, а той с тънка усмивка им предлага:
"Хванете в плен английски офицер, тогаз - от мене 20 дни, от царя - 10, и ето ви го цял месец при булките."
Бойците козируват като при заповед и напускат.
На 23-ти вечерта седмина Български войника, без да обадят никому, тръгват в снежната буря към вражеските позиции.
Между тях са: Евтим Димитров и Сотир Марков от село Претор, Александър Босилков от село Янковец. Води ги подофицерът Христо Гулев от село Арвати, Преспанско - подвойвода от Илинденската завера.
Облечени в бели ризи, те прерязват с ножици тройните телени мрежи, преминават фронтовата линия и се промъкват зад вражи бункер.
Гулев сваля с приклад часовия и нахълтват вътре.
Единадесет пияни британски офицери падат в плен. Обличат ги и тях в бели ризи, и ги мъкнат 7 км. с вързани ръце до щаба на генерал Вазов в село Фурка.
Офицер от караула спира с изваден пищов тумбата:
"Парола!"
Гулев раздира бялата риза на един пленник, за да се види сюртука му:
"Това стига ли?"
"Стига!" - невярващ на очите си продумва офицерът и събужда генерал Вазов ...
Имало е такива славни и още по-славни Български Коледи.
(благодарение на Валентин Кючуков)
____________________________________________________________________________________________________________
Няма коментари
