В българската историография и до днес умишлено се скриват причините за разпускането на ВМОК на Борис Сарафов през 1901г.
     Всичко се прехвърля върху комитета и дори лично върху председателя му, обвиняван от противниците си във всевъзможни грехове - финансови злоупотреби, тероризъм и насилствено събиране на пари.
     Така се прикрива истинската причина за разпускането на комитета.  А тя е в антибългарската политика на Русия по македонския въпрос.
    През целия период на освободителните борби на българите в Македония и Тракия в края на XIX и началото на XX век Русия следва открита протурска и антибългарска политика. Тя е най-силния противник сред великите сили на революционните организации ВМОК и ВМОРО и най-твърдия крепител на турската султанова власт.
     ВМОК преживява истинския си възход в периода от май 1899 г. до март 1901г., когато се оглавява от Борис Сарафов.    
     Способният и амбициозен македонски българин от Пиринско я превръща в могъща политическа и революционна организация, която действа не само в Турция, но и на Балканите и Европа.
     ВМОК на Б. Сарафов, подкрепен изцяло от ВМОРО започва непосредствена подготовка за революция. Това плаши великите сили и съседите на България. Всички български врагове се обединяват, за да спрат комитета на Б. Сарафов. Разгромът на комитета е акция, поръчана от Русия. Тя се възползва от грешките на комитетските дейци, които прибързано ускоряват революцията на Балканите и чрез аферата Михайляну от 1900 г. едва не докарват война на България с Румъния.
     В края на 1900 г. лично руският дипломатически агент в София Юрий Бахметиев вика Б. Сарафов. Заплашва го и ултимативно иска да се оттегли. Поради отказа на Б.Сарафов разгромът на неговия комитет е възложен на руските агенти в България.
     Русия умело експлоатира страховете на княз Фердинанд
да не изпусне контрола над войската и го включва в своята противобългарска акция.
     На 23 срещу 24 март 1901 г. по заповед от Русия русофилското правителство на националния предател Стоян Данев арестува членовете на комитета на Б. Сарафов. Върху телеграмата със съобщението за ареста на Б.Сарафов руският император Николай II поставя резолюция ""Отлично"".
      Това е краят на периода на възход на ВМОК, който понася тежък удар. Но това не е всичко. ""Непослушният"" Б. Сарафов е убит заедно с Иван Гарванов от Тодор Паница през 1907 г. по заповед на Яне Сандански, изпълнил поредната ""мокра поръчка"" на враговете на България.
      В комунистическа България и в полудържавата БЮРМ престъпникът Яне Сандански става ""национален герой"", възпят даже в много песни, а неговата жертва Б. Сарафов въпреки заслугите му към Македония и България е забравен.