III ГЛАВА

---

1

Обувките са главният елемент от екипировката на диверсанта. След парашута, разбира се.

Един як диверсант с белег на бузата ми даде от склада чифт обувки и аз ги разглеждам с интерес. Това не са точно обувки, но не са и ботуши. Нещо средно, хибрид, съчетаващ в себе си най-добрите качества и на обувките, и на ботушите. Във ведомостта са зачислени под наименованието „О се“ — Обувки за скачане. Така и ще ги наричаме.

Направени са от дебела и мека волска кожа и тежат много по-малко, отколкото изглеждат. На всяка обувка има по много ремъчета и катарами: две ремъчета около петата, едно широко около стъпалото, две — около коляното. Ремъчетата също са много меки. Всяка обувка е попила в себе си нашия хилядолетен опит. Нали прадедите ни са ходили така на поход: увивали са краката си с мека кожа и са я пристягали с ремъчета. Моите ботуши са направени точно така: мека кожа и ремъчета.

Но виж, такива подметки дедите ни не са познавали. Подметките са дебели, широки и меки. Меки естествено не означава, че не са здрави. Във всяка подметка има по три титанови пластинки, поставени една върху друга — хем здраво, хем гъвкаво. Такива пластинки-люспи се използват и в бронираните жилетки — с куршум не можеш ги проби. Разбира се, че те са поставени в подметките не за зашита от куршуми. Тези титанови пластинки защитават стъпалата от шиповете и колчетата, които се срешат в изобилие на подстъпите към особено важните обекти. Ако се наложи, с тях може и през огън да се пробяга. Пластинките изпълняват и още една роля — те леко се подават извън подметките и служат като опора за прикрепване на ски.

Следите от подметките на обувките са като тези от подметките на войнишките обувки на нашите вероятни противници. В зависимост от районите, в които предстои да действаме, можем да оставим след себе си стандартната американска, френска, испанска или каквато и да е друга следа.

И все пак главната хитрост е другаде. Диверсионната обувка, по-точно обувката за скокове с парашут, има ток отпред, а подметката е отзад. Така, че когато диверсантът върви в една посока, следите му са обърнати в обратната. Естествено, токовете са направени по-тънки, а подметките — по-дебели, така че на крака да му е удобно и разместването — токът отпред, а подметката отзад — да не затруднява ходенето.

Опитен следотърсач, естествено, едва ли можеш излъга. Той знае добре, че при енергичното бързо ходене носът на обувката оставя по-дълбока вдлъбнатина, отколкото петата. Но много ли са хората, които се вглеждат в отпечатъците от войнишките обувки? Много ли от тях знаят, че носът на обувката оставя по-ясна следа? Мнозина ли ще обърнат внимание на това, че изведнъж се е появила следа, при която всичко е наопаки? Много ли могат да оценят правилно видяното? На кого може да му дойде наум идеята за ботуш, чийто ток е на носа на обувката, а подметката — на петата? Кой ще си помисли, че ако следите водят на изток, човекът ще е отишъл на запад?

Пък и ние не сме глупаци. Диверсантите са като вълците, те не се движат поединично. И като вълците ние вървим точно в следите на вървящия отпред. Хайде, опитай се да разбереш колко сме били в групата — трима или сто? А когато по една следа са преминали много обувки, то е почти невъзможно да се улови тънката разлика, че токовете ни са стъпквали земята повече, отколкото носовете.

За диверсионната обувка има само един тип чорапи: много дебели, от чиста вълна. И където и да се движим, в тайгата или знойната пустиня, чорапите ни ще бъдат винаги едни и съши: много дебели, вълнени, сиви на цвят. Тези чорапи и топлят добре, и предпазват краката от потта, и не ги претъркват, и самите те не се протриват. А диверсантът има само два чифта чорапи. Независимо дали отива за един ден или за месец. Два чифта. Оправяй се, както знаеш.

Бельото е ленено, тънко. То трябва да бъде ново, но малко поносено и да е прано най-малко веднъж. Върху тънкото бельо се облича „мрежата“ — второто бельо, изработено от дебели меки въжета, дебели колкото пръст. Така, че между горните дрехи и тънкото бельо винаги остава един въздушен слой от около един сантиметър. Умна глава го е измислила. Ако е горещо, ако потта ти тече, ако цялото ти тяло е пламнало, подобна мрежа е спасение. Дрехите не прилепват към тялото и вентилацията под тях е много добра. Когато е студено, въздушният слой запазва топлината, сякаш че е пухен и в допълнение — никак не тежи. Мрежата има и още едно предназначение: комарите, продупчвайки дрехите, попадат на празно място, не стигат до тялото. Диверсантът е из гори, покрай блата. Лежи с часове под звънтящото бръмчене на комарите в парлива острица или огнена коприва. И само мрежата го спасява. А отгоре панталонът и куртката са зелени, от памучен плат. Шевовете навсякъде са тройни. Куртката и панталонът са меки, но здрави. На сгъвките, на лактите, на колената и на раменете платът е от три ката, за по-голяма здравина.

На главата на диверсанта има шлем. През зимата той е от кожа с косъма отвътре и копринена подплата, а през лятото — памучен, диверсантският шлем не трябва да пада от главата в никакъв случай, дори по време на десант. Не трябва да има и никакви катарами, ремъчета и издатини от външната страна, защото в момента на скачане се намира точно при парашута. На него не трябва да има нищо, което би могло да попречи на купола и на въжетата да се отворят правилно. Затова десантният шлем е изработен точно по формата на човешката глава и плътно покрива главата, шията и брадичката, като оставя открити очите, носа и устата. По време на силни студове, а също и за маскировка, очите, носът и устата се закриват от маската.

Диверсантът има още и куртка. Тя е дебела, задържа топлината, лека е и е непромокаема. С нея може и в блатото да лежиш — няма да се намокриш и на снега да спиш — няма да замръзнеш. Дължината й е до средата на бедрото: и да ходиш не ти пречи и ако ти се наложи денонощия да седиш на леда, за седалка да ти служи. Отдолу е широка. Това е много важно при бягане и бързо ходене — става вентилация. Но при нужда долната част може да бъде плътно пристегната така, че да закрива краката и да запазва топлината. По-рано диверсантите са имали и подобни панталони — дебели и топли. Но се е оказало неправилно. Когато се движиш денонощия без отдих, пречат. Нарушават цялата вентилация. Нашите мъдри прадеди никога не са обували кожени панталони с косъма отвътре. Вместо това са имали дълги до петите кожуси. И са били прави. В кожени панталони ще се свариш, а в дългата шуба — няма. Сега древният опит е взет под внимание и диверсантът има само куртка, но в случаи на необходимост към нея се прикачват дълги поли, които закриват тялото почти до петите: винаги е топло, но никога не е горещо. Тези поли лесно се откачат и се навиват на руло, без да заемат много място в багажа на диверсанта.

Куртката по-рано е можело да се обръща и от едната, и от другата страна. Едната е била зелена, другата — сивозелена, на петна. Но и това се оказало неправилно. Куртката отвътре трябва да бъде нежна като кожата на жена — тя трябва да гали тялото на диверсанта. А отвън трябва да е груба като кожата на носорог. Затова сега куртките не се обръщат. Те са нежни отвътре и груби отвън. А цветът им е светлосив — като на миналогодишната трева или на мръсен сняг. Цветът е избран много подходящо. Е, при остра нужда върху нея може да се облече лек, бял маскировъчен халат.

Цялата екипировка на диверсанта се намира в ДР — десантната раница. ДР, както и всичките дрехи и екипировката на диверсанта, е светлосива. Тя е малка, с правоъгълна форма. Направена е от плътна материя. За да не тегли рамената назад, е плоска, но широка и дълга. Изработена е така, че да може да се закрепи в най-различни положения на тялото. Може да се окачи отпред, може да се закрепи високо над гърба, може да се пусне надолу до задника и да се закрепи на кръста, за да освободи малко претърканите рамене.

Където и да отива диверсантът, има само една манерка вода — 810 грама. Освен това има и шишенце с малки кафяви обеззаразяващи таблетки. Такава таблетка може да се пусне във вода, замърсена с нефт, с дизентерийни бацили, със сапунена пяна. След една минута цялата мръсотия се утаява долу, а горният слой може да се прелее и да се изпие. Така получената чиста вода има отвратителен вкус и остра миризма на хлор. Но диверсантът я пие. Онзи, който знае какво означава истинска жажда, той би пил с най-голяма наслада и такава вода.

Ако диверсантът е изпратен със задача за седмица или за месец времето не играе никаква роля — носи със себе си винаги едно и също количество продоволствие — 2765 грама. Често по време на изпълнение на задачата му могат да му хвърлят със самолет и храна, и вода; и боезапаси. Но това може и да не се случи и тогава живей, както знаеш. Почти три килограма — това е твърде много, като се им предвид необикновената калоричност на специално разработената приготвена храна. Но ако не ти стигне — сам трябва да си набавиш. Може да убиеш някой елен или глиган, може да наловиш риба, може да ядеш ягоди, гъби, таралежи, жаби, змии, охлюви, земни червеи, може да вариш брезова кора и желъди, може… та малко ли неща може да изяде един гладен човек, особено ако познава концентрирания опит на хилядолетията.

Освен храната, диверсантът носи в десантната си раница четири кутии със сапьорен кибрит, който не се овлажнява, клечките му горя при какъвто и да е вятър и под водата. Той има и сто таблетки със спирт, но няма право да пали огън. Затова се топли и приготвя храната си на огънчето на таблетката. То е същото като от кибритената клечка, само е по-устойчиво на вятър.

В раницата му има и двадесетина други таблетки, вече медицински. Те са против всякакви болести и отравяния.

В десантната раница има и една кърпа, четка за зъби и паста, самобръсначка, тубичка с течен сапун, рибарска кукичка на конец, игла с конец. Гребен диверсантът не носи. Преди изпращането му се остригва нула номер — главата му се поти по-малко и мократа коса не пада в очите му. За месец пораства нова коса, но не толкова дълга че да се прахосва от скъпоценното място и за гребен. И така носи твърде много неща.

Има два варианта за въоръжаването на диверсанта: пълен и облекчен комплект на въоръжение.

Пълният комплект включва автомат „Калашников“, АКМС1, и 300 патрона към него. Някои автомати имат допълнително и ПБС прибор за безшумна и безпламъчна стрелба, както и ННП-3 — нощен неосветяван прицел. По време на скока с парашут автоматът се намира в калъф, за да не попречи за правилното отваряне на парашут За да не се окаже беззащитен в първия момент след приземяването си, всеки диверсант има безшумен пистолет П-8 и 32 патрона към него. А освен това на десния кончов на ботуша му виси огромен диверсионен нож за прерязване на парашутните въжета, а на левия кончов — четири запасни остриета за ножа. Диверсионният нож е необикновен. В острието си има мощна пружина. Може да се освободи предпазителят, след това да се натисне копчето за изхвърляне и острието на ножа с отвратително свистене ще се стрелне напред, отблъсквайки назад ръката с опразнена дръжка. Тежкото острие се изхвърля 25 метра напред. Ако попадне в някое дърво, не винаги може да се издърпа и тогава диверсантът поставя в празната дръжка новото запасно острие, като я натиска с цялата си тежест, за да свие мощната пружина. След това се спуска предпазителят и диверсионният нож отново може да се използва като обикновен: да се колят хора и да се реже хляб, да се използва като пила или сапьорни ножици за прерязване на бодлива тел. Ако диверсантът носи пълният комплект от въоръжение, в допълнение към това в торбата му има шест гранати, пластичен взрив, управляеми мини или друго тежко въоръжение.

 

1АКМС,автомат Калашникого модернизированный, со складивающимся прикладом — автомат „Калашников“,модернизиран със сгъваем приклад. Бел. пр.

 

Облекченият комплект от въоръжение е за офицерите и войниците-радисти. В него влизат автоматът със 120 патрона, безшумният пистолет и ножът. Всичко това ми се дава в склада от опитен диверсант. Пистолетът ми е истински. Аз заминавам като посредник с една група диверсанти. Проверяващ съм и затова няма да ми е необходимо да стрелям. Но аз съм също офицер от разузнаването и също трябва да почувствам тежестта на автомата и патроните. Ето защо автоматът ми е учебен. Той е съшият, каквито са бойните автомати, но е вече твърде износен и затова е изваден от въоръжение. В задната част на цевта му са пробити дупки и е щампован надписът „учебен“. Окачвам автомата през рамо. Вече доста години не ми се е налагало да нося учебен автомат с дупка в цевта. С такива автомати започват службата си най-младите войници и курсантите от военните училища. Онези, които ги носят, обикновено са обект на леки, добродушни шеги в армията. Разбира се, аз не се чувствам млад и зелен. Но все пак съм съвсем нов човек в диверсионните войски. И получавайки автомата с дупката, изведнъж напълно автоматично решавам да проверя дали не ме смятат за зелен и дали не са ми подхвърлили някой от старите армейски капани. Свалям бързо раницата от раменете си, отварям я и от едно малко джобче изваждам лъжицата. Тя, както и цевта на автомата, е пробита и е украсена със същия надпис „учебна“.

— Извинете другарю старши лейтенант — опитният диверсант придава виновно изражение на лицето си — не сме я видели.

Не му е много по сърце, че не съм новак в армията, знам ги тези Древни шегички и проявявам достатъчно бдителност. Привиква помощника си — едно съвсем младичко войниче — и пред мен му прави забележка за невниманието. И той, и аз разбираме, че войничето не е виновно, че учебната лъжица е пъхната от самия сержант. Сержантът тутакси му заповядва да изхвърли веднага учебната лъжица и подобна глупава шега никога повече да не се повтаря. Аз разбирам, че няма да бъде изхвърлена. Тя ще служи на още много поколения диверсанти. Но редът си е ред. Сержантът трябва да даде необходимите указания, а новобранецът трябва да бъде наказан. Сержантът взема бързо една друга лъжица и ми я подава. Номерът не минава,; но вижда, че разбирам армейския хумор, умея да го ценя и няма да наруша с крясъци старите традиции: в армията не е прието да се обиждаш на шегите и разиграванията. Той отново е сериозен и делови:

— Желая ви успех, другарю старши лейтенант.

— Благодаря, сержант.

2

Всеки в Съветската армия сам сгъва собствения си парашут. Това се отнася и за генералите: не знам дали Маргелов е скачал с парашут, след като стана армейски генерал, но когато беше генерал-полковник — скачаше. Това го знам точно. И естествено сам е сгъвал парашута си. А освен Маргелов, във въздушно-десантните войски има много генерали и всички скачат с парашути. А освен тях има десетки генерали във военното разузнаване и онези, които продължават да скачат, сами сгъват парашутите си. Това е умно. Ако се пребиеш, то ти, мъртвият, си носиш цялата отговорност. Живите не носят отговорност за теб.

Всички парашути се пазят на склад. Те са сгънати, запечатани, винаги са готови за използване. Върху коприната на всеки има разписка: „Редник Иванов. Този парашут го сгънах сам“.

Но ако ни вдигнат не по нощна тревога, ако ни използват по план, с пълен цикъл на подготовка, то всички парашути се разопаковат и се сгъват отново. И пак всеки ще се разпише отгоре: „Този парашут го сгънах сам“.

Сгъването се извършва в онези условия, в които ще се наложи да скачаш. А ще трябва да скачаш на студа и затова сгъването също е на студено. Шест часа.

Парашутите се сгъват от целия батальон. На един широк площад, заграден с висока ограда за предпазване от любопитните погледи на чужди войници.

Приготвихме парашутните маси. Парашутната маса всъщност не е маса. Това е просто парче дълъг брезент, който се разстила върху бетона и се закрепва със специални колчета. Сгъването става на два етапа. Първоначално двамата ще сгънем твоя парашут ти си старши, а аз ти помагам. После ще сгънем моя парашут — сменяваме си и ролите. След това ще сложим твоя запасен парашут и отново ти си старши, а после и моя — тогава аз ще съм старши. Някои от нас ще бъдат хвърлени не с два, а с един парашут. Но засега не е ясно кому ще се падне този жребий. И затова всеки подготвя и двата си парашута.

Започваме.

Първа операция: разтегнахме купола и парашутните въжета върху парашутната маса. Във всяка рота има офицер — заместник командир на ротата по парашутно-десантната служба — зам. по ПДС Той дава команда на цялата рота. И той проверява изпълнението й. Когато се убеди, че всички са я изпълнили правилно, дава втора команда: „Да се закрепи върхът на купола!“ И пак тръгва по редовете да проверява правилно ли се изпълнява. Всеки има зад гърба си голям опит по сгъването. Но хора сме, И грешим. Ако бъде открита грешка при някого, парашутът му незабавно се разопакова и той започва сгъването от самото начало. Първата операция. Правилно. Втората операция… Ротата търпеливо чака, докато онзи, който е сгрешил, изпълни всичко от самото начало и я настигне. Седемнадесета операция. А дърво и камък се пука от студ…

Заедно с батальона в сгъването на парашутите участват и офицерите от разузнавателния отдел на армията. Ние сме проверяващи. Значи и ние ще трябва да вървим цели седмици в снега заедно с диверсантите…

През зимата се стъмва рано. И завършваме напълно сгъването вече в студената мъгла на светлината на прожекторите. Ще се приберем в топлите казарми, а парашутите ни ще останат с мощен конвой на студа. Ако се внесат в помещение, на студената материя ще се кондензират невидими за окото капки влага. А утре отново ще ги изнесат на студа, капките ще се превърнат в микроскопични парченца лед, защипали здраво копринените нишки. Това е смърт. Проста работа. Нещо, разбираемо и за току-що постъпилите новобранци. Но понякога и това се случва и диверсантите загиват до един — целият взвод, цялата рота. Възможните при сгъването и съхранението грешки са стотици. Разплатата — винаги една и съща: смърт.

С вдървена от студа ръка се разписвам на копринените ленти на двата си парашута: „Старши лейтенант Суворов. Този парашут го сгънах сам“. И още веднъж: „… го сгънах сам“. Аз ще се претрепя, а виновникът ще бъде намерен. Това разбира се, ще бъда аз.

3

Сгрява ни приятната топлина в казармите. Следва късната вечеря. А вече след нея са последните приготовления. Всички вече са остригани нула номер. Всички отиват в банята, в сауната. Понапарете, момчета, костите си, няма да ви се случи скоро да срещнете по пътя си гореща вода. Късно след полунощ — спане за всички. Всеки трябва да се наспи в запас за много седмици напред, на всеки се дават по десет часа сън. Всички прозорци в казармите са с плътно спуснати пердета, за да не се събуди никой рано сутринта. Сънят на всеки трябва да бъде дълбок. За това си има малка тайна. Трябва да легнеш по гръб, да се изтегнеш, да отпуснеш всички мускули. А после трябва да затвориш очи и при спуснати клепачи да обърнеш зениците си нагоре. Това е нормалното положение на очите по време на сън. Заеме ли човек това положение, заспива бързо, леко и дълбоко. Ще ни събудят много късно. Това няма да бъде: „Рота, ставай! След 30 секунди да сте се строили!“ Не, няколко войници и сержанти, които този път няма да скачат, ще дойдат тихо до всеки и внимателно ще го събудят: „Ставай, Коля, време е!“ „Ставайте, другарю старши лейтенант, време е!“ Време е. Време е. Време е. Ставайте, момчета. | Време ни е.

4

Четиридесет и трета дивизионна група на 296-ти отделен разузнавателен батальон със Спецназ1 има в състава си 12 души. Аз, офицерът по информацията, съм тринадесетият в групата. Аз съм посредник, контрольор на действията на групата. На мен ми е най-лесно — не трябва да вземам решения. Моята задача е в най-неочакваните моменти да задавам въпроси ту на войниците, ту на командира на групата, ту на неговия заместник. Нося си лист със стотина въпроса. На много от тях засега не знам точните отговори. Работата ми е да задавам въпроси и да запиша отговорите. След това офицерите от трета група под ръководството на подполковник Кравцов ще изяснят кой е сгрешил и кой не.

Диверсионната група носи със себе си две радиостанции от типа Р-351М, апаратура за засекретяване, апаратура за свръхбързо предаване на сигналите.

 

1Батальон Спецназа-батальон специального назначения — батальон със специално назначение. (Бел. ред.)

 

През нощта ще бъде извършена масирана операция по заслепяване на радиолокационните станции на 8-ма гвардейска танкова армия, срещу която действаме сега. Едновременно ще бъде нанесен масов ракетен и авиационен удар върху командните й пунктове и струпвания на войски и по време на този удар ще бъдат спуснати с парашути първите двадесет и осем диверсионни групи от нашия батальон. Групите имат различни задачи и състав — от трима до четиридесет души. Начело на някои групи са сержанти, на други — офицери. През следващите нощи ще бъдат спускани с парашути все нови и нови групи: от три до осем групи на нощ. Спускането им се извършва в различни райони, по различни маршрути, от различни височини. Днес нас ще ни спуснат от свръхмалка височина. Свръхмалка означава сто метра. Всеки от нас има само по един парашут. Отварянето му не е свободно, а принудително. Втори парашут на свръхмалка височина е съвсем ненужен.

5

Виждали ли сте животински страх в очите на хората? Аз съм виждал. Това е, когато те спускат от свръхмалка височина с принудително отваряне на парашута. Поради полета премериха всеки от нас с всичко по него. И в самолета е в съответствие с теглото ти. Най-тежкият трябва да излезе първи, след него — малко по-лекият й така до най-лекия. Това се прави, за да не може по-тежките да налетят на куполите на парашутите на по-леките и да ги смачкат. Пръв ще тръгне един голям, скулест радист. Не му знам фамилията. В групата Прякорът му е Плешивият Тарзан. Едно голямо, мълчаливо човечище. В групата има и по-тежки, но той беше претеглен заедно с радиостанцията си и затова излезе най-тежък, та ще бъде и пръв. След него ще тръгне един радист с прякор Брат Евлампий. Трети според теглото си е Чингиз Хан — шифровачът на групата. Тази тримата ги очаква много сложен скок. Всеки от тях има със себе си контейнер, закачен на дълго петнадесет метрово въже. Всеки от тях скача, като притиска тежкия контейнер към гърдите си и след разтварянето на парашута го хвърля надолу. Контейнерът лети заедно с парашутиста, но петнадесет метра по-долу. Ще се удря пръв в земята и след това на парашутиста му поолеква и в последните части от секундата скоростта му малко намалява. Приземява се точно до контейнера. От скоростта и от вятъра парашутистът леко се поднася встрани, не пада почти никога върху контейнера си. От това обаче не му става по-леко. И скокът с контейнер е много рискована задача, особено на свръхмалка височина. Четвърти е заместник-командирът на групата, старши сержант Дроздов. В групата той е най-големият. Прякорът му е Китката. Гледам исполинската му ръка и разбирам, че по-добър прякор не би могъл да се измисли. Голям човек е. Огромен. Как е родила природата такова чудо! След Китката ще скача командирът на групата, лейтенант Елисеев. Също е огромен, макар и не толкова, колкото заместника си. Лейтенанта го наричат по името на групата му: 43–1. И той разбира се има някакъв прякор, но нима в присъствието на офицер някой ще се осмели да каже прякора на друг офицер?

А зад командира седят приличащите на богатири, широки като шкафове редови диверсанти: Камшикът, Вампирът, Ютията, Николай Трети, Негативът, Шопен, Карл де ла Дюшес. Мен, разбира се, също ме наричат някак помежду си, но официален прякор нямам, само номер: 43-К. Контрол значи.

В четиридесет и трета диверсионна група аз съм най-малкият и най-лекият. Затова трябва да напусна самолета последен. Но това не означава, че седя най-отзад. Напротив, аз съм точно при десантния люк. Този, който скача последен, е човекът, който пуска Той, седнал досами люка, проверява правилно ли е излизането за скок в последния момент и в случай на нужда има право във всеки миг да прекрати десанта. Тежка му е задачата Дори за това, че седи в самата опашка и лицата на всички са обърнати към него. Сякаш е като на сцена: всички го гледат. Накъдето и да погледна, отвсякъде от упор ме гледат очите на Диверсантите. Погледите на всички са ошашавели. Не, командирът на групата прави май изключение. Спокойно си дреме. Напълно отпуснат е. Но очите на всички останали са с блясък на леко откачени. Хубаво е да скачаш от три хиляди метра! А сега са само сто. Какви ли не хитрости са измислени, за да притъпят страха но къде ли ще избягаш от него? Страхът си е страх! Хубаво ни е прегърнал.

Заглъхнаха ми ушите, самолетът рязко се снижава. Върховете на Дърветата се мяркат почти наравно с нас. Ролята ми е лоша: въженцата за издърпваме на парашутите на всички са закачени за централното въже, само моето си лежи спокойно на гърдите ми. Като пропусна всички покрай себе си, трябва в последния момент да щракна въженцето си точно над главата си. А ако не улуча? Ами ако бързайки, изскоча, и не успея да го закача? Вече ще е невъзможно да се отвори с ръце парашута: земята е съвсем до теб. Изведнъж си представих, че летя надолу без парашут, като котка, разперила лапи. Ама че вик ще му дръпна! Представям си предсмъртния си вой и ми е смешно. Диверсантите ме поглеждат с разбиране: проверяващият е в истерика. Но аз не съм в истерика. Просто ми е смешно. Синята лампа над товарния люк замига неравно. — Стани! Наведи се!

Първият диверсант, Плешивият Тарзан, се навежда, изнесъл напред десния си крак за устойчивост. Брат Евлампий е отпуснал телеса отгоре му. Третият се е отпуснал на гърба на втория и така — цялата група, сляла се в едно цяло, очаква сигнала. След сигнала задните ще напрат на предните и цялата група почти едновременно ще излети през широкия люк. Добре им е на тях. А мен никой няма да ме бута. Гигантските крила с леко изшумоляване се дръпнаха настрани(1). Студът ни удря в лицата. Нощта е безлунна, но снегът е ярък, заслепяващ. Всичко се вижда като денем. Земята — ей я на. Храстите и малките горички са побеснели — препускат покрай нас с див галоп. ТРЪГВАМЕ! Братлета! ТРЪГВАМЕ!!!

 

(1)Става дума за големи четиримоторни самолети, които пускат парашутистите отзад,а не отстрани,както е при малките самолети. (Бел. пр.)

 

Човечеството не е измислило нищо по-лошо от това. Толкова ошашавели очи край мен. Сирената вие, като умиращ звяр. Ревът й разкъсва тъпанчетата ми. Това е, за да се загнезди по-дълбоко страхът. А лицата са изкривени. Всеки крещи страшната дума: ТРЪГВАМЕ! Няма как да се измъкнеш. Натискът отзад е неотразим. Предните се изсипаха в студената мъгла. Потокът на вятъра подхвърля всекиго с краката нагоре. ТРЪГВАМЕ! А задните, увлечени от стадния инстинкт, тутакси излитат в черния снежен вихър. Рязко вдигнах ръка нагоре. Щракване. И излитам в студения мрак, където порядъчни хора не летят. Тук има само дяволи и вещици, яхнали метли, и един Витя Суворов с неговия парашут.

На свръхмалка височина всичко става едновременно: главата надолу, жестокият студ те шиба с многожилен камшик по муцуната, краката нагоре, страшно дръпване зад врата, краката надолу, вятърът в пазвата ти, под кожената жилетка, удар по краката, пак твърдите парашутни въжета — по мутрата, а в ръкавиците и в ръкавите до лактите е стигнал топъл сняг и започва да се топи. Ама че гадост…

Заровихме парашутите в снега, посипахме с някаква гадория наоколо. Това е срещу кучетата. Сега цялата местна милиция, КГБ, частите на МВР — всички тренират. Всичките те са хвърлени сега срещу нашите нещастни групи. А на нас, смятай, ръцете ни са вързани.}

Ако имаше война, щяхме да превземем няколко бронетранспортьора или коли и да се разхождаме из окръга Но сега война няма и ни е забранено да превземаме транспортни средства. Драконова заповед. С краченца, с краченца. По-далеч от кучетата.

Ските ни са къси и широки. Отдолу са покрити с истинска лисича кожа. Лесно е да се хвърлят с парашут. Те се плъзгат напред, назад приплъзване няма. Лисичата кожа в такъв случай изпъква, не го пуска. Тези ски са диверсионни, често не оставят следи, особено върху плътен, слегнал се сняг. Много са широки. Не пропадат. От такива ски и къщичка може да се направи в снега — косъмът навътре, спете, момчета, един по един. Но най-главното е, че тези ски не замръзват, не се покриват с ледена коричка.

6

До сутринта сили не ни останаха. Три часа се измъквахме от района на спускането, следите си маскирахме. Куртките ни са мокри. Лицата — червени. Потта се лее като ручеи. Сърцето ти ще изскочи. Езикът е оплезен, както кучешкия в горещините. Винаги в началото е така. На четвъртия-петия ден ще влезем в ритъм и ще се движим като машини. Но първият ден винаги е много тежък. Първата нощ и следващите две са ужасни. След това ще бъде по-леко.

— Командире, в селото лаят кучета. Не е на добро. Там значи има чужди хора.

Това на всеки е ясно. Кой толкова рано и в такова затънтено място може да разтревожи селските кучета?

— Ще заобиколим. Ще тръгнем наляво.

— Вляво има засада на КГБ. Ей там, в онази горичка. Виж, командире, птиците се вият над гората.

Също правилно. Кой ги е подгонил от местата им в такъв студ? По това време птиците, настръхнали, са по покритите със скреж клони. Да се върви натам, разбира се, не може. Остава ни само пътят през овразите, през нападалите дървета, където добър човек не стъпва. Там е пътят само за вълци и диверсантите от Спецназ.

— Готови ли сте? Напред!

7

Нормите са жестоки: осем километра в час.

Вечер е. Студът се усилва. През деня сме изминали 67 километра Почивахме два пъти. Време е още веднъж да полежим на снега.

— Няма да стане, търтеи такива — ободрява ни командирът — вчера трябваше да спите.

Командирът е ядосан. Групата не издържа скоростта на маршовото движение. Групата е ядосана. Идва нощта. Това е лошо. През деня групата може понякога и да полегне на снега, в храстите, в блатото и да изчака. Но през нощта това никога не се случва. Нощта е измислена за работа. Ние сме като проститутките — работим през нощта.

Не си ли починал през деня, през нощта никой няма да ти разреши.

— Да не се яде сняг! — командирът е суров. — Ще ви размажа!

Това не се отнася за мен. Това са закани по адрес на Чингис-Хан и Ютията. Моето положение не позволява. Аз съм проверяващ. Нямам право да слагам сняг в устата. Да не бях проверяващ, непременно тайничко бих се нагълтал с бялата влага. С шепи щях да я натъпча. Горещо е. Потта струи по челото. Добре, че главата е обръсната, иначе косата щеше да стане на топка. На всички куртки откъм гърба се вдига пара. Всичко е просмукано от пот, всичко е сковано от студа. Дрехите са станали като колове, сякаш от дъски са шити. Пред очите ми се мяркат оранжеви кръгове. Групата не издържа на маршовата скорост… Не яжте сняг!… Ще ви размажа!… По-добрс е да се гледа надолу, към краищата на ските. Гледаш ли в краката си, омайващ се, вървиш съвсем механично и недостижимият хоризонт не те ядосва.

— Шкембета проклети! Търбуси! — командирът е свиреп. — Гледай напред! На засада ще налетим! Негатив не забеляза светлинка вляво. Гледай, Негатив, че ще ти избия зъбите с щеката.

Групата знае, че командирът не е по шегите. Ще ги избие.

— Напред, търбуси!

8

Над света изгрява кървава зора. Косматото, надменно слънце се изтърколи сред студената мъгла над лилавите върхове на елите., Студът пука по горските просеки. |

Лежим в еловите храсти. За втори път през нощта. Чакаме изпратения напред патрул. Лицата на всички са бели, без капчица кръв, като на мъртъвци. Краката треперят. Трябва да се вдигнат нагоре — така кръвта се оттича от тях. Така им е по-леко. Радистите лежат по гръб на снега, сложили крака върху контейнерите. Всички останали също са вдигнали крака нагоре. Мина повече от денонощие, откакто скочихме. През цялото време вървим. На всеки три-четири часа спираме за петнадесет-двадесет минути. Двама наблюдават обстановката и двама излизат напред, останалите лягат по гръб и веднага заспиват.! Карл де ла Дюшес е отметнал глава и от разгърдената му куртка бавно струи пара. Една добре оформена снежинка кацва бавно й отвореното му гърло и плавно изчезва. Очите ми се залепват. Сякаш някой е сипал пепел под клепачите ми. Да можех да попремигна, пък да ги затворя и да не ги отварям поне шестстотин минути!

Командирът на групата разтрива брадата си: това не е добър признак, мрачен е командирът. И заместникът му Китката е мрачен. Към свързочния възел на танковата група се движеха едновременна от различни посоки пет диверсионни групи. Заповедта беше проста: който успее да стигне до три през нощта до възела, той ще го атакува в 3,40. Които не успеят да го сторят в условното време, в бой не встъпват, заобикалят възела в голям кръг и се движат към следващата цел. Нашата 43-та група не стигна навреме. Затова е и мрачен командирът. Чуваме далечни взривове и стрелба на дълги серии. Удряха, значи, от упор. От нулева дистанция. Навреме са стигнали най-малко три групи. Но дори и само една да беше успяла, е премахнала часовоите и се е появила във свързочния възел в края на студената неприятна нощ… О, една група може да направи много нещо на един свързочен възел, разположен уютно в топлите контейнери, на затлъстелите очилати свързочници, на разпуснатите телефонистки, затънали в ревност и блудство. Жал му е на командира, че войниците му не успяха да стигнат до такава примамлива цел. Командирът знае точно, че групата на лейтенант Злия е стигнала тъкмо навреме. Сигурно и старши сержант Акл е успял да заведе навреме юнаците си. Акл значи акула. Старши сержантът има остри, здрави зъби, но неравни, сякаш в два реда са. За това и са го кръстили акула. А може и да не е само за това. Командирът скърца със зъби. Ясно е, че днес няма да разреши на групата да се отпусне. Дръжте се, търбуси!

9

Спим. Единадесетият ден след началото на десанта е. Денем е невъзможно да вдигнем глави: хеликоптерите кръжат. По всички пътища има кордони. В края на всяка гора — засада. Появиха се много лъжливи обекти: ракетни батареи, свързочни възли, командни пунктове. Диверсионните групи ги забелязват, но попадат в капан. Батальонът вече е загубил десетки от диверсионните си групи. Не знаем колко. Всяка нощ от небето ни спускат с парашути пратки: боеприпаси, взрив, храна, понякога и спирт. Подобно внимание означава само едно: останали сме малко. През тези дни групата ни намери линия за радиорелейна връзка, неизвестна от по-рано на нашето командване. Като се ориентираше по приемните и предавателните антени, групата ни откри мощен свързочен възел и тилов команден пункт. Тогава на петия ден на операцията тя излезе за пръв път в ефира, съобщавайки за откритието си. Получи благодарност лично от командващия 13-та армия и заповед да напусне този район. Сигурно го бяха обработили с ракети или авиация. На седмия ден групата ни се обедини с четири други, като образува диверсионен отряд под командването на капитан с прякор Четвъртият Излишен. Отрядът в пълен състав атакува един аеродрум направо през деня, точно по време на излитането на изтребителен авиополк. Отрядът се измъкна без загуби от преследването и се разпадна на малки групи. Нашата 43-а временно не съществуваше, превърната в две — 431-ва и 432-а. Сега те отново се обединиха. Но нямаме възможност да работим активно: хеликоптери из небето, кордони по пътищата, засади в горите, капани край обектите. И все пак си гледаме работата: 8-ма гвардейска танкова армия е почти напълно парализирана и вместо да воюва, ни изравя по тиловете си.

Денят гасне. Никой не ни закача през деня. Починахме си. Засега групата ни не е открита, тъй като командирът е хитър като змей. Оказва се, че тъкмо така му и викат. Той откри един вражески склад с боеприпаси и край него и прекарваме денем. Тук ни е и базата — цялата тежка екипировка е отрупана там. А нощем част от групата излиза без багаж надалеч от базата и там извършва дръзки нападения, после се завръща. Всички групи, които се криеха из непроходимите гори, са вече отдавна унищожени. А ние засега не сме. На противниците ни им е трудно да повярват и да разберат, че нашата база е скрита точно под носа им и затова хеликоптерите не ни досаждат. А със засадите и кордоните трябва просто да бъдем внимателни.

— Готови ли сте, търбуси?

Групата е готова. Ските са подбрани, ремъците — проверени.

— Да поскачаме.

Преди тръгване трябва да поскачаш, за да се убедиш, дали нещо не трака или не звънти.

— Време е. Тръгваме.

10

— Слушай, Шопен, представи си, че сме на истинска война. Заместник-командирът е убит, а на командира му е прострелян кракът. Да го мъкнеш със себе си, всички ще погубиш, да го изоставиш — също е смърт за групата. Враговете черния дроб на командира ще измъкнат, но ще го накарат да проговори. При нас, в Спецназ, евакуиране няма. Представи си, Шопен, че ти си поел ръководството на групата, какво ще правиш с ранения командир?

Щопен изважда от едно малко джобче на ръкава на куртката си една шприц-тубичка за еднократно действие. Това е „блажената смърт“.

— Правилно, Шопен, правилно. На война имаме един единствен начин да оживеем: като сами убием своите ранени — поставям още един плюс в контролната тетрадка.

Седемнадесетият ден след спускането ни с парашути е. Активно действат само пет-шест диверсионни групи и нашата е една от тях. Групата на Акулата, както и групата на Злия са хванати отдавна. Командирът на 43-та знае това с помощта на някакъв особен нюх. И Злият, и Акулата са му приятели и съперници. Сигурно лейтенант Змей мисли сега за тях и леко се усмихва сам на себе си.

— Готови ли сте? Скачаме. Време е. Тръгваме, момчета.

Вече не нарича войниците си „търбуси“.