Ще напомня велика истина, свидна истина, която е добре позната на всеки, който се интересува от взаимоотношенията между светлината и мрака. А тя е: когато светлината (доброто) помръква, помръкне или бъде почти задушена (само външно, само на очевидния, физическия, тленния план), мракът (злото) започва да се самоизяжда и продължава да се самоизяжда въпреки „победата” си. Велика, свидна истина е, че мракът не е субстанционален. Той не си е самодостатъчен. Той е функция. Той е паразит.
    Той не може да съществува без светлината. Понеже той се храни от нея. И когато тази светла храна вземе да намалява, намалее или почти изчезне, на мрака не му остава нищо друго, освен да започне да се самоизяжда. И така до много бързата си и неминуема погибел. Понеже мракът обича светлината за храна, а като яде себе си, загива отровен.

     Клетите български мракобесници...

    Разбира се, вечният, нерешим и все така непроумян въпрос пред мрака е какво да прави, когато уж започва да остава сам (както той си въобразява; въобразява си, защото той никога не остава сам: светлината е вечна, вездесъща и неунищожима).

    Вечният, нерешим и все така непроумян въпрос пред мрака е какво да прави паразитът, когато гостоприемникът вече е полуизяден, както паразитът си въобразява. Вечният, нерешим и все така непроумян въпрос (пред тях) е какво ще правят мракобесниците, докато прогонват и когато (уж) прогонят светлината от дома ни.
    Отговорът е прост и достъпен (дори за тях). Същото ще правят, което правеха и правят и сега, само че увеличено многократно. Ще продължат да се самоизяждат и да загиват. Това самомракоедство отдавна започна пред очите ни. А днес самоизяждането вече е на нов етап – вече не играят само бухалките, пищовите, снайперите, бомбите... Вече не играят псевдозаконието, гнусната покупко-продажба на псевдосъвести, не играят нито арогантността, нито преструвките.
    Във войната вече са включени всички средства, понеже мракът усеща с червата си, че битката вътре помежду им, битката за храна (и остатъците от „светла” храна, и всякаква храна!) помежду мракобесниците, се превръща в битка на живот и смърт. И усеща още мракът (като обречено животно), че изобщо не става дума за гибелта на някакво „отделно  взето” мракче, а за кончината на целия мрак като система. Ала никак не му идва на ума на мрака, че коренът на екзистенциалните му проблеми е все по-липсващата светлина, без която той не може да съществува.
    Не му идва на ума на мрака, че колкото повече светли хора напускат и напуснат България, толкова повече той ще се самоунищожава и ще изчезва от България. И ще изчезнат от България заедно с мрака и дивашкият грабеж, и ненаситната лакомия.
    Скръбната новина за мрака е следната. Светлината няма да загине заедно с него. След него няма да настане потоп. Светлината само помръква, притаява се, но винаги остава да съществува в някакъв неугасим порядък дори и там, където мракът уж се е възцарил уж задълго или уж завинаги. Скръбната новина за мрака е, че после, когато той се самоизяде и самоунищожи в безпомощността си да живее без другия полюс, от който се самозарежда, той, другият полюс, тоест светлината, ще засияе отново във цялото си величие и безсмъртие.
    Така е било винаги, така е и така ще бъде по всички кътчета на земята и във всички времена на земята. Ала за да го забележиш и проумееш, не е достатъчно само да четеш история и философия, не е достатъчно само да се оглеждаш какво става и в момента по всички кътчета на земята. Задължително е и да носиш светлината в сърцето си.

     Прочее, клетите български мракобесници…