Обир първи  – С обмяната през 1947 г. се изтеглят от обращение банкноти от емисии до 1943 г. Срещу старите банкноти и бонове физическите лица могат да получат най-много до 2 000 лв. в нови банкноти, което определя подчертано конфискационния характер на този акт.

     Фалит първи – На 10 май 1952 г. е въведена най-мащабната и скоростна парична реформа в България. Обмяната се извършва между 12 и 15 май. Курсът на лева е базиран на руската рубла: 1.70 лев = 1 рубла, а коефициентът на деноминация е 100:4.

      Фалит втори – Трета обмяна на парите е въведена на 1 януари 1962 година. Съотношението е 10:1.

      Фалит трети – На 5 юли 1999 година се извършва деноминация на българския лев, според закон, приет от 38 Народно събрание на 19 февруари същата година. Старите 1000 лева стават нов 1 лев.

      Обир пореден – Отнемането на имуществото на фондациите, през 1948 - 1951 г.
 

      Дарителството в България има своите корени от Възраждането. От 1879 до 1951 г. то се е осъществявало чрез:

                    A. Фондове:

                    - създавани по силата на закон или на различни административни разпоредби
                    - учредени доброволно - чрез завещание или дарение.
     Характеристиките им са следните: наличие на определен капитал в пари, ценни книжа или имот. За благотворителните цели, за които е създаден фондът, се използват само лихвите или доходите, които носи дареното или завещано имущество. Имат управителен орган (ефория). Такива фондове са били "Завещатели и дарители" към Министерството на народната просвета, БАН, Софийския университет.

                   Б. Фондации:
      - учредени въз основа на дарение или завещание
      - учредени по силата на закон или друг административен акт

                    В. Организации със самостоятелен статут, развиващи благотворителна дейност като Светия синод и др.

     Основания за отнемане на имуществото:
     След смяната на държавния строй на 9 септември 1944 г. основната идея е била цялата благотворителна дейност да бъде съсредоточена в ръцете на държавата. Основните актове, по силата на които се осъществява одържавяването, са:
     1. Закон за бюджета на НРБ от 1948 г. - предвижда включването на дарителски фондове в държавния бюджет. Към тези фондове попадат и фонд "Завещатели и дарители" към министерствата на народната просвета, народното здраве и индустрията и занаятите. В началото на XX век фонд "Завещатели и дарители" е бил вторият по големина след пенсионния фонд. Други известни фондове са "Българската добродетелна дружина от Букурещ" и "Димитър Ценов".
     2. Указ за обществено подпомагане от 1951 г. - основният акт, по силата на който се ликвидират фондациите. Издадена е и Наредба № 2557от 15.11.1951. Тя предвижда, че в срок до 25 декември 1951 г. на народните съвети е следвало да се предадат всички недвижими покрити и непокрити имоти на ликвидираните дружества и фондации заедно с инвентара, архивите и отчетните книжа. Наличните средства се превеждали по сметка на Министерството на народното здраве и социалните грижи, дирекция "Социални грижи".
     3. Наредба-закон за Заем на свободата от 03.02.1945 г., по силата на която фондациите и фондовете са задължени да закупят голям брой облигации от заема. По този начин по-голямата част от тях влагат почти целия си капитал и дейността им става невъзможна.
     4. Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия. Пример за влиянието му е фондация "Тодор Пиперевски", която престава да съществува с ликвидирането на АД "Чилов", тъй като тя се е издържала от лихвите на вложения в това предприятие капитал.
     5. Законът за изповеданията - съгласно него заварените болници, сиропиталища и др. преминават под управлението на Министерството на народното здраве или на Министерството на труда и социалните грижи. Пример е историята на фондация "Димитър Константинов", създадена през 1914 г. чрез дарение от Д. Константинов на триетажно здание на църквата "Св. Николай" в Плевен. Волята на дарителя е да се построи в града "сиротостаропиталише". Ефорията изчаква повече от 10 години, за да се съберат необходимите средства от наемите на дареното здание и лихвите по тях. Официално сиропиталището е открито на 9 март 1940 г. Фондацията е закрита през 1949 г. Приютът става държавна собственост. С разпореждане на МС от 31 юли 1952 г. зданието се предоставя на Градския народен съвет в Плевен. Сградата е съборена през 1969 г., на мястото и е построена сграда на БКП.
     6. Закон за предаване имуществата на бившите дружествени девически професионални училища от 1946 г. С него се отнемат имуществата на девическите професионални училища, издържани от различни благотворителни дружества.
Облигационни заеми и Държавни заеми
След 1944г. са сключени 6 държавни заема . Първият се нарича заем на свободата (1945) със задача да подсили приходите на бюджета за възстановяване щетите от Втората Световна война и да се подпомогне ограничаването на инфлацията . Вторият (1951г)- заем за развитие на народното стопанство – предназначен за финансиране на мероприятия по първия 5 годишен план .
1954, 1955г. – още два плана за развитие на стопанството

     Не си правете илюзии. Заемите са върнати така, че да не се върнат.

Някой задава ли си въпроса къде са парите от Членски внос на:
      ДКМС
      ОФ
      ОРПС
      Профсъюзи БПС
       НТМ

     Това е, приятели.
      Какъв апетит са имали „другарите”. Мили хора, благородни, загрижени.

     Данните са от историята на финасовото министерство

Изводът е ясен -чрез целенасочени действия тоталитарната власт прибира парите на "враговете" и създава свой собствен елит, който за съжаление е в основата на новите "капиталисти" днес.

Баба ми ми разправяше, как по онова време дядо ми горил пари, които с мъка преди това бил спечелил...

Желание е нямало. То и сега няма.

Явно вместо cherchez la femme, ще трябва да търсим парите...

Не разбирам защо считаш деноминацията от 1999 за фалит. Нямаше никакви ограничения при обмяната нито по време нито по количество. Заплатите не бяха променени влоговете не бяха пипнати, съотношението към марката не бе променено например 2лв /1 ДМ. Тогава би било обир.Разликата беше като да работим в метри вместо в милиметри.
По отношение на фалити 1 не съм се наясно изобщо. Имало ли е ограничения за количеството пари, които се обменят. Също нищо не занм и за обмяната от 1962 имало ли е елемент на грабеж както при обир 1. Ето това вече си е истински обир.