— Другари — започна министърът на отбраната, — през Новата 1967 година на Съветската армия й предстои да реши редица извънредно сложни и отговорни задачи и да ознаменува с изпълнението им петдесетата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция.

Първата и най-сложна задача е окончателното решаване на близкоизточния въпрос. Тази задача изцяло и напълно пада върху съветската армия. Петдесетата година от съществуването на съветската държава ще стане последна година от съществуването на Израел. Готови сме да изпълним тази почетна задача, спира ни само присъствието на войските на ООН между арабските и израелските войски.

След уреждането на близкоизточния въпрос всички сили ще бъдат хвърлени за уреждането на европейските проблеми. Това е задача не само на дипломатите. На Съветската армия и тук й предстои да реши доста проблеми. Съветската армия в съответствие с решението на Политбюро „ще демонстрира озъбване“. Под това разбираме редица мероприятия. Провеждането на небивал в историята въздушен парад в Домодедово. Веднага след победата в Близкия изток ще бъдат проведени грандиозни маневри на флота в Черно, Средиземно, Баренцово, Северно, Норвежко и Балтийско море. След това ще проведем колосалното по размах учение „Днепър“ и ще приключим демонстрациите си на 7 ноември на грандиозен парад на Червения площад. На фона на тази демонстрация и на победите в Близкия изток ние под всякакъв предлог ще поискаме от арабските страни да прекратят за една-две седмици доставките на нефт за Европа и Америка. Смятам — усмихна се министърът, — че Европа след това ще стане по-сговорчива при подписването на документите, които ще й предложим.

— Ще бъдат ли проведени демонстрации в космоса? — запита първият заместник на главнокомандващия Сухопътните войски.

Министърът на отбраната се намръщи.

— За съжаление не. През периода на волунтаризма са били допуснати извънредно груби грешки в тази област. Сега се налага да плащаме за тях. През близките 10, а може би и 15 години не ще можем да направим нищо принципно ново в космоса, това ще е само повторение на старото с малки подобрения.

— Какво ще бъде предприето спрямо Виетнам? — зададе въпрос командващият войските от Далекоизточния военен окръг.

— Ще можем успешно да решаваме европейските проблеми едва през периода, когато американците затънат до уши във Виетнам. Смятам, че не бива да бързаме кой знае колко с победата във Виетнам.

Салонът се оживи, демонстрирайки явно одобрение.

— И, приключвайки с общите въпроси — продължи маршал Гречко, — бих помолил всички ви да се замислите над следното. По време на нашите демонстрации на мощ освен количеството на войските и тяхната подготовка не би било зле да демонстрираме и нещо невиждано досега, смайващо и зашеметяващо. Ако на някого от вас, другари генерали, му хрумне някоя оригинална мисъл, моля незабавно да се обадите на мен или на началника на Генералния щаб. Отсега моля да не предлагате увеличаване на броя на танковете, оръдията и самолетите, те ще бъдат толкова много, че дори не можете да си ги представите — ще съберем всичко, което имаме, и ще го покажем. Не е редно, естествено, да показваме най-новите модели от техниката; всичко, което може — ще го покажем: и БМП, и Т-64, и Миг-23, и Миг-25, и всички експериментални машини; това, наистина, е опасно, но се налага да го показваме. Повтарям: трябва ни оригинална идея за нещо необикновено.

Всички изтълкуваха последните думи на министъра на отбраната като обещаване на висока награда за оригинална идея. Ама какво друго да измисли човек освен количеството и качеството?

И все пак оригиналната идея бе намерена. Тя принадлежеше на генерал-полковник Огарков, бивш офицер от сапьорните войски.

Огарков предлагаше не само да демонстрираме мощта на армията, а и да покажем, че тази мощ твърдо стои на гранитната основа на също толкова мощни тил и военна промишленост. Той, естествено, не се канеше да разкрива цялата система за снабдяване. За да убеди гостите си колко е богат, стопанинът не трябва непременно да демонстрира всичките си съкровища, достатъчно е да покаже една оригинална картина от Рембранд.

Огарков също искаше да покаже само един елемент, но достатъчно убедителен. Според неговия замисъл необходимо беше за рекорден срок, за един час например, да се изгради железопътен мост през Днепър и да се пуснат по него натоварени с бойна техника железопътни композиции и танкови колони. Такъв мост не само щеше да символизира мощта на тила, но и би показал на Европа, че никакъв Рейн няма да я спаси.

Идеята на Огарков бе посрещната с възторг в Министерството на отбраната и в Генералния щаб. Тъкмо такова нещо се търсеше. С такъв мост Съветската армия, то се знае, не разполагаше, до започването на ученията оставаше съвсем малко време. Това обаче не смущаваше никого — най-важното беше, че желаната идея е намерена.

Генерал-полковник Огарков получил абсолютни пълномощия, не по-малки от онези, с които е разполагал генералният конструктор преди изстрелването на първия космонавт. Самият Огарков се оказал не само блестящ ерудит и опитен инженер мостовак, а на всичко отгоре и невероятно взискателен и волеви командир, какъвто преди него бил само Жуков. Това, естествено, облекчавало изпълняването на задачата. Под негово пряко ръководство били поставени всички научноизследователски учреждения на инженерните и железопътните войски, както и всички промишлени предприятия, произвеждащи армейска инженерна техника. Цялото производство в тях било спряно в очакване на момента, когато ще се получи заповед да бъде произведено нещо невиждано.

Междувременно, докато инженерите правели първите ескизи на бъдещия мост, който щял да се използва само веднъж, в железопътните и инженерните войски започнал подбор на най-младите, здрави и яки офицери, както и на най-грамотните и опитни инженери. Освен това били проведени конкурси между курсантите абсолвенти, практически вече офицери, от железопътното и инженерните училища на Съветската армия. Хиляди елитни офицери и курсанти абсолвенти били преоблечени във войнишки униформи и събрани от всички краища на Съюза в Киев. Тук била сформирана 1-ва гвардейска железопътна мостостроителна дивизия.

Още преди да стане ясно какъв ще е мостът, дивизията пристъпила към невероятно тежки тренировки — какъвто и да бъде мостът, всички, които ще го сглобяват, трябва да работят като акробати под купола на цирка.

Междувременно идеята за свърхскоростно сглобяване на железопътен мост продължавала да се развива и задълбочава. Било предложено щом свърши сглобяването, да бъдат пуснати по него релсополагач и няколко композиции с релси, като със същите скоростни темпове бъде прокарана отсечка от магистрала на десния бряг, и чак след това да тръгнат по моста композициите с войски и бойна техника. Тази идея също била приета и одобрена.

Междувременно всички конструкторски бюра, които разработвали моста независимо едно от друго, заявили, че да се построи понтонен мост дори с товароподемност 1500 тона за толкова къс срок е невъзможно.

Огарков кипнал. Реномето и бъдещето му били заложени на карта. Той реагирал бързо и точно. Първо, отишъл в ЦК и издействал обещанието, че на конструктора, който все пак съумее да създаде такъв мост, ще бъде дадена Ленинска награда. Второ, събрал всички конструктори на съвещание и след като им съобщил за решението на ЦК, предложил да обсъдят още веднъж всички подробности. На съвещанието била отхвърлена възможността да бъдат прехвърлени релсополагач и композиции с релси. Било решено и да не се прехвърлят едновременно танкови колони и железопътни композиции. Освен това решили да прехвърлят само празни вагони, а успоредно с влака да пуснат не колона танкове, а колона камиони, също празни. Оставал само един проблем: как да бъде прехвърлен локомотивът, тежащ 300 тона. Естествено, възникнала идеята теглото на локомотива да бъде намалено максимално.

Двата локомотива, основният и дублиращият, спешно били преправени. Всички части, които можело да не са от стомана, били заменени с алуминиеви. Били сменени парните котли и огнищата. Тендерите на локомотивите били съвсем празни, нито въглища, нито вода, само по едно малко варелче с пределно калорийно гориво, може би авиационен бензин или керосин.

А времето хвърчало както никога. Проектирането на моста продължило и в завода. Пак там, в заводите, изпратили повечето офицери от 1-ва гвардейска железопътна да се запознаят с конструкцията още в процеса на изработването й. Заводите, които преди това не работели няколко месеца в очакване на проекта, били прехвърлени на военновременен режим. 24-часов работен ден без прекъсване. Всички работници получавали луди пари и на всички били обещани, ако работата бъде свършена навреме, премии лично от министъра на отбраната.)

Първите елементи от моста междувременно пристигнали в дивизията и започнали тренировките. Всяка седмица пристигали нови и нови елементи от моста и при всяко тренировъчно сглобяване той ставал все по-дълъг и по-дълъг. Теоретичните изчисления показали, че мостът трябва да издържи празна композиция. Но какво ще стане в действителност, естествено, никой не знаел. Най-опасно било това, че при силно сгъване на моста под локомотива композицията може да цамбурне във водата. Екипажите на локомотива и шофьорите на камионите — преоблечени офицери от автомобилните войски, на които предстояло да се движат по моста едновременно с композицията — спешно започнали да ги обучават как се използват спасителните средства, прилагани от танкистите при кормуване под вода.

А практическа тренировка за прехвърляне по моста не можела да се проведе, все още липсвали няколко елемента от него, за да бъдат съединени двата бряга.

В деня, когато в дивизията пристигнали последните два понтона, започнаха най-мощните в историята на човечеството войскови маневри под кодовото наименование „Днепър“,

Железопътният понтонен мост през Днепър бе построен в рекордно къс срок и докато на десния бряг набиваха последните пилони, от левия по него плавно тръгна локомотив и бавно затегли след себе си дълга железопътна композиция. Едновременно с композицията по моста се движеше колона от военни камиони.

Ръководителите на партията и правителството и многобройните чуждестранни гости, наблюдаващи изграждането на гигантския мост, просто не бяха очаквали, че се изгражда за железопътно съобщение, и когато локомотивът тръгна по моста, на правителствената трибуна заръкопляскаха задружно.

Междувременно колкото повече локомотивът се отдалечаваше от брега, провисването на моста под него ставаше все по-застрашително. От провисването на моста към двата бряга на реката тръгнаха тежки бавни вълни и, отразени от бреговете, се върнаха към моста и го разлюляха плавно в различни посоки. На покрива на локомотива мигновено се появиха трите фигури на уплашените машинисти.

Никой от чуждестранните гости дотогава не бе обърнал внимание на странния факт, че над локомотивния комин няма пушек. Появяването на машинистите на покрива обаче веднага бе забелязано от всички и се посрещна със снизходителни усмивки.

По-късно във всички снимки и филми за бележития мост тези уплашени машинисти бяха майсторски заличени, но в момента трябваше да се спасява авторитетът. Изключително рискованият трик можеше да се превърне в комедия.

Локомотивът междувременно, бавно полюшвайки се с машинистите на покрива, продължаваше трудния си път.

— Какво е онова там на покрива? — изсъска през зъби маршал Гречко.

Съветските маршали и генерали се вцепениха.

Напред излезе генерал-полковник Огарков и израпортува със звънлив глас:

— Другарю маршал на Съветския съюз! Направихме си всестранни изводи от неотдавнашната арабско-израелска война, където авиацията е играла решаваща роля. Вземаме мерки за защита на тиловите комуникации от въздушни нападения на противника. В случай на война планираме във всеки локомотив да има освен машинистите по трима души с автоматични зенитни гранатомети „Стрела-2“. Гранатометът още не е постъпил на въоръжение във войските, но ние вече пристъпихме към тренирането на разчетите. Сега машинистите се намират в кабината на локомотива, а зенитният разчет е на покрива: наблюдава въздуха.

Чуждестранните гости останаха смаяни от оперативността на съветския Генерален щаб и от светкавичната реакция на всички промени в практиката на воденето на война.

А министърът на отбраната се смая от способността на Огарков толкова бързо, убедително, красиво и навреме да излъже, без да му мигне окото.

Веднага след ученията „Днепър“ прочутият мост бе изпратен за претопяване, а мостостроителната дивизия — разформирана поради ненужността й. Всички участници в създаването и монтирането на моста бяха щедро наградени. А на генерал-полковник Огарков бе възложено и занапред да ръководи операциите от подобен род. Така се роди Главното управление на стратегическата маскировка. Първият началник на тази мощна организация генерал-полковник Огарков няколко месеца по-късно получи четвърта звезда и стана армейски генерал.

ГУСМ сложи ръка първо на военната, а после и на цивилната цензура, а след това и на повечето организации и учреждения, произвеждащи лъжлива информация. По-късно пипалата на ГУСМ докопаха всички органи на армията: я да видим как криете от противника действителното положение на нещата. След време лапата на Огарков се пресегна и към военната промишленост. А промишлеността ни практически цялата е военна. Ако искаш да строиш завод, първо докажи, че си можал да скриеш от врага същинското му предназначение. И министрите взеха да ходят при Николай Василиевич за параф. Така мощта на ГУСМ непрекъснато растеше. Има ли в нашия живот нещо, което не трябва да се крие? Има ли област, в която не се налага да будалкаме противника? Колко водка сме произвели, колко са самоубийствата в страната, колко хора има в затворите — всичко това са държавни тайни и по всеки въпрос трябва да крием, да хитруваме, да преиначаваме. А Николай Василиевич е главният контрольор на тези проблеми. Трябва да преметнем американците на стратегическите преговори. Николай Василиевич изпраща първия си заместник — генерал-полковник Трусов. А като дойде време за подписване — и той се включва в делегацията. Добра работа свърши, излъга доверчивия американски президент. Затуй Николай Василиевич го хвалят и тачат, направиха го маршал и началник на Генералния щаб. Хитър е Николай Василиевич. Далеч ще стигне... ако не го схрускат съперниците му.